Още докато гледаше как двамата инспектори отиват към колата, Лемио натисна копчето за бързо набиране на телефона си.
– Комисар Бребьоф? Лемио се обажда.
– Нещо ново? – попита уверен глас от другата страна на линията.
– Две неща, които може да са полезни.
– Добре. Появи ли се полицай Никол?
– Още не. Да попитам ли за нея?
– Не ставай глупак! Разбира се, че не! Разкажи ми всичко.
От другата страна на линията последва пауза. В кабинета си Бребьоф стисна зъби. Не беше търпелив човек, макар че дълго бе чакал, за да съсипе Гамаш. Бяха израснали заедно, постъпили бяха в полицията заедно, издигнали се бяха заедно в ранг. И двамата кандидатстваха за поста комисар. Бребьоф си го спомняше със задоволство. Този спомен бе като малко лакомство, което пазеше в дълбините на съзнанието си, и му се наслаждаваше в моменти на стрес. Сега отново го направи. Бавно свали маската на усмихнат, съпричастен, насърчаващ приятел, която надяваше в присъствието на Гамаш. И после извади прекрасния неочакван подарък. Той бе победил. Спечелил бе повишение пред великия Арман Гамаш. И за известно време това му бе достатъчно. До случая „Арно“. Бребьоф бързо уви лакомството в опаковката му и изпрати носещата наслада мисъл в дълбините на паметта си. Сега трябваше да се съсредоточи, да внимава.
– Нали знаеш защо го правим, младежо?
– Да, господин комисар.
– Не позволявай да те омае, да те заблуди. Повечето хора се подлъгват така. Комисар Арно го стори и виж какво му се случи. Трябва да се съсредоточиш, Лемио.
Младият полицай разказа за събитията през деня и Бребьоф се замисли за момент.
– Искам да направиш нещо – каза след малко. – Има известен риск, но не мисля, че е голям. – Даде указания на Лемио, после добави с мек глас: – Тази афера скоро ще свърши и когато това стане, полицаите, имали куража да отстояват убежденията си, ще бъдат възнаградени. Ти си храбър младеж и повярвай ми, знам колко ти е трудно.
– Да, господин комисар.
Бребьоф затвори. След края на тази интрига трябваше да реши какво да прави с Робер Лемио. Младият полицай бе твърде впечатлителен.
Лемио затвори. Усещаше нещо сранно в гърдите си. Не стягането, което чувстваше, откакто комисар Бребьоф поиска помощта му, а облекчение, еуфория.
Нима големият началник му предлагаше повишение? Можеше ли хем да постъпи по най-правилния начин, хем да извлече полза? Колко далеч можеше да стигне? В крайна сметка май всичко щеше да се нареди.
Хейзъл Смит чакаше Мадлен да се прибере у дома. Всеки шум от стъпки, всяко изскърцване на дъските или на брава предвещаваше появата ѝ.
Но тя не се появяваше. Всяка минута от този ден Хейзъл губеше Мадлен отново и отново. Вратата на дневната се отвори и тя вдигна очи. Очакваше да види веселото лице на Мад и поднос с чай – защото все пак беше време за чай. Вместо това видя веселото лице на дъщеря си.
Софи влезе с голяма чаша червено вино в ръка и предпазливо се промъкна до дивана през задръстената с вещи стая.
– Какво има за вечеря? – попита, като се настани на креслото и взе да чете списание.
Хейзъл се втренчи в тази непозната. Имаше чувството, че снощи е изгубила и двете. Мадлен бе мъртва, а Софи – обладана. Не беше същото момиче. Какво се бе случило с мрачната, самовлюбена Софи?
Сега пред нея седеше едно грейнало същество. Като че ли духът на Мадлен бе влязъл в нея. Само че без сърцето. Без душата. Софи не излъчваше радост, любов или топлина.
А щастие. Мадлен бе мъртва – застигнала я бе ужасна, зловеща смърт. И Софи беше щастлива.
Което плашеше Хейзъл почти до смърт.
Бовоар шофираше, а Гамаш следеше пътя. Опитваше се да се ориентира по картата, докато колата подскачаше по изровения, осеян с дупки път. Не виждаше нищо освен тресящи се линии и точки. Голям късмет, че не страдаше от морска болест.
– Трябва да е ей тук, след завоя. – Гамаш сгъна картата и погледна напред. – Внимавай!
Бовоар завъртя рязко кормилото, но все пак минаха през дупката.
– Карах си много добре, докато не гледахте пътя.
– Мина през всички дупки от Трите бора дотук. Внимавай!
Колата хлътна в друга дупка и Гамаш се запита колко още ще издържат гумите.
– Трябва да минем през селцето Нотр Дам дьо Покривни конструкции и къщата е от другата страна. Има отбивка вдясно.
– Нотр Дам дьо Покривни конструкции? – Бовоар се усъмни дали е чул правилно.
– Ти какво очакваше? Свети Покривни конструкции?
Името Трите бора имаше някакъв смисъл, помисли си по-младият полицай. Уилямсбърг и Сан Реми звучаха нормално. Но Покривни конструкции? С някаква постройка ли беше свързано?