– Ефедрина – поправи я Бовоар. – Не можа ли да запомниш?
– Нали винаги мога да го проверя.
Бовоар се обърна и изгледа укорително Гамаш, за да даде на шефа си да разбере колко неадекватна е тази жена.
– Искам да кажа – продължи Никол, явно без да съзнава какво впечатление е направила, – че след като е започнал нещо, трябва да го довърши.
– Това някакво ново правило ли е? – сопна се Бовоар. – Тук не сме в детската градина и решенията не се обсъждат. Изпълнявай заповедта.
– Слушам.
Никол сърдито се оттегли към бюрото си, без да обръща внимание на опита на Лемио да привлече вниманието ѝ и да се усмихне в знак, че съжалява.
След като началниците излязоха, а техниците отидоха да вършат нещо в друга част на залата, Никол извади мобилния си телефон. Вибрирал бе през цялата оперативка, но нямаше как да вдигне. Можеше да е катастрофално.
– Oui, allô.
– Кажи ми какво стана – нареди познат глас.
Никол разказа и от другата страна последва пауза.
– Това не ми харесва – каза след малко мъжът. – Трябва да си с Гамаш. Нещо грешно ли направи? Ядоса ли го по някакъв начин?
– Разбира се, че не. Дори уцелих причината за смъртта. Докато всички твърдяха, че е умряла от някакво вещество, аз казах, че е от уплаха. Началникът се съгласи с мен,
– Чакай малко. Изложила си го пред целия екип?
– Не е толкова трудно.
– Аз какво ти приказвах? Какво съм те учил? Недей да му противоречиш.
– Какво? Искаш просто да се съгласявам ли?
– Залогът е много по-голям, отколкото разкриването на едно убийство. Много добре знаеш. Не прецаквай нещата.
– Спри да го повтаряш!
– А ти спри да прецакваш нещата.
Връзката прекъсна.
Арман Гамаш кимна на двама души, седнали на кръгла масичка пред бистрото на Оливие, за да се възползват от свежото пролетно слънце. При възможност квебекчани оставаха на външните тераси на заведенията до късна есен и излизаха отново напролет, при първа възможност. С пуловери и палта, с шапки и ръкавици търсеха слънчевите лъчи.
Тези двамата топяха бишкоти в капучиното си и разговаряха разпалено. Гамаш долови от дискусията им думи, много напомнящи на онези, които бе чул по-рано в парка, когато минаваше покрай няколко души на разходка с кучетата си.
Днес селото явно пееше само една песен и тя имаше един-единствен стих.
Ефедрин.
Гамаш спря и погледна строго Лемио, който се усмихваше и явно се наслаждаваше на приятния пролетен ден.
– Чу ли това? – попита главният инспектор.
Младият полицай наклони глава на една страна и се ослуша.
– Какво е? Червеношийка?
Бовоар поклати глава.
– Заслушай се по-внимателно, ако обичаш – настоя Гамаш.
Лемио се умълча и затвори очи. Чу рева на реката наблизо. Чу птиците, въпреки че може и да не бяха червеношийки. Чу разговорите на хората. И чу „ефедрин“.
Отвори очи и се втренчи в Гамаш.
– Онези двамата, седнали на масата пред бистрото, сигурно са замесени в убийството – прошепна.
В следващия момент пак чу „ефедрин“, този път откъм бакалницата на мосю Беливо.
– Полицай, би ли ми казал как проведе проучването вчера? – попита Гамаш и го погледна строго.
– Ами, докато чаках медиумката да се прибере в пансиона, забелязах компютъра на рецепцията и седнах на него.
– Използвал си компютъра на Габри?
– Да.
– А затвори ли сайтовете, които си проверявал? – попита Бовоар.
– Сигурен съм, че да.
– Аз никога не бих използвал ефедрин, прекалено е опасно – говореше един човек на друг, докато минаваха покрай тримата мъже. Спря и се усмихна на Гамаш, който вдигна каскета си за поздрав. – Но чух, че Габри използвал, или пък беше Оливие? Честно казано, на Мирна няма да ѝ се отразят зле едно-две хапчета.
Гамаш пак си сложи каскета и се втренчи в Лемио. Удостои го с един от най-смущаващите погледи, на които бе способен. Отчасти взискателен, отчасти изпитателен.
– Може и да съм забравил. Съжалявам. Какъв съм глупак! – Лемио сведе очи и поклати глава. – Много съжалявам, господин главен инспектор.
– Знаеш ли какво означава това? – попита Бовоар.
– Да, господин инспектор. Означава, че всички в селото, а може би и в цялата община, знаят, че се интересуваме от ефедрина. И са достатъчно умни, за да се досетят защо.
– Означава, че убиецът знае, че ние знаем, и със сигурност ще се отърве от хапчетата, ако вече не го е направил – каза Гамаш. – Сега Трите бора вероятно е единственото селище в цял Квебек, в което няма и помен от ефедрин.