– Ела с мен, полицай Никол.
Гамаш внимателно остави салфетката си на масата и стана. Без да добави друго, отвори плъзгащата се врата в задната част на бистрото, която водеше към вътрешен двор с изглед към реката.
Бовоар за момент се наслади на фантазията как шефът му хвърля Никол във водата, за да бъде отнесена след седмица в клетия Атлантически океан. Последното, което щяха да видят от нея, бе как мята отчаяно ръце в бялата пяна.
Само че членовете на полицейския екип наблюдаваха как Никол енергично ръкомаха и дори тропа с крака, докато Гамаш я слуша със строго, сериозно изражение. Не чуваха нищо от бученето на реката. По едно време главният инспектор вдигна ръка и младата жена изведнъж млъкна. Каза ѝ нещо. Никол кимна и тръгна нанякъде.
Гамаш се върна в стаята. Изглеждаше обезпокоен.
– Тръгна ли си? – попита Бовоар.
– Отиде в щаба.
– А после?
– После ще дойде с мен в имението „Хадли“. Искам и ти да дойдеш – заяви Гамаш на Лакост.
Бовоар се въздържа от коментар и дори изслуша доклада на Изабел Лакост, въпреки че умът му работеше трескаво. Защо шефът бе извикал Никол? Защо? Ако за всичко си имаше причина, значи и за нейното присъствие тук имаше обяснение! Със сигурност беше така, Жан Ги бе убеден.
– Мадлен Фавро е била на четирийсет и пет години – докладва Лакост с ясен, отчетлив глас. – Моминското ѝ име е Мадлен Мари Ганьон, родена в Монреал, израснала в квартал „Нотр Дам дьо Грас“. На улица „Харвард“. Семейство от средната класа, англоезични.
– Наистина ли? – изненада се Лемио. – С тази фамилия?
– Е, наполовина. Бащата на Мадлен Фавро е франко-канадец. Името ѝ е френско, но възпитанието – предимно англосаксонско. Учила е в кварталната гимназия. Училищната секретарка дори каза, че в главния коридор още има две-три нейни снимки. Била е спортист на годината и председател на ученическия съвет. Едно от онези деца, които сами изпъкват. Освен това е била мажоретка.
Гамаш беше доволен, че Никол не е в стаята. Представяше си какво би могла да направи, ако чуе да възхваляват чужд успех.
– Оценки?
– Секретарката обеща да провери дневниците. Би трябвало да е готова, когато се върнем в щаба. След гимназията...
– Един момент – прекъсна я Гамаш. – Попита ли за Хейзъл Смит? Били са съученички.
– Да, попитах. Хейзъл Ланг. На четирийсет и четири години. Живяла на Мелроуз авеню в „Нотр Дам дьо Грас“.
Гамаш познаваше квартала. Имаше стари, удобни къщи. Дървета и скромни градини.
– Секретарката ще провери и нея.
– Но не си я спомни веднага, така ли?
– Не, но оттогава са минали много години. След гимназията Мадлен е следвала инженерство в „Куинс“, а после е работила в „Бел Канада“. Напуснала преди четири години и половина.
Бовоар погледна Гамаш. Не можеше да спре да мисли за скарването с Никол. Ако друг от екипа проявеше подобно отношение към главния инспектор, щеше да изхвърчи моментално. И честно казано, на никого не би му минало през ум да говори на Гамаш по този начин. Не от инстинкт за самосъхранение, а защото твърде много го уважаваха.
Защо Никол се държеше така с шефа им и защо Гамаш го допускаше?
– Жената от телефонната компания, с която говорих, беше от друг отдел и на по-нисък пост – продължи Лакост, – но ми каза, че мадам Фавро била добър началник и много умна. Хората я харесвали. Освен това говорих за кратко с шефа ѝ. – Лакост погледна записките си. – Пол Маршан. Той е заместник-директор на „Изследователска дейност и развитие“. Мадлен си е сътрудничела често и с отдела по маркетинг.
– Значи, когато са излизали нови продукти, като телефони и други, тя е работила с тях? – намеси се Лемио.
– Била е специалист по информационни технологии. Много актуална сфера. Според шефа ѝ получила тази квалификация малко преди да напусне.
Гамаш слушаше внимателно. Изабел Лакост бе един от най-добрите полицаи, с които бе работил, и ако инспектор Бовоар напуснеше по някаква причина, тя беше естественият избор за негов заместник. Докладите ѝ бяха подробни, ясни и точни.
– Омъжила се за Франсоа Фавро, но бракът им не вървял. Развели се преди няколко години. Маршан я попитал защо, но тя отговорила уклончиво. Във всеки случай решението е било нейно.
– Той има ли някакви предположения? – попита Гамаш.
– О, да. Преди шест години на Мадлен ѝ открили рак на гърдата. Мосю Маршан смята, че една от причините за болестта може да е бил разводът. Съчувстваше ѝ. Долових го в гласа му, харесвал я е.