– Интересно, какво ли им говори?
– Сигурно ги учи да псуват. Представяш ли си? Това ще е нашата туристическа забележителност. Селото с говорещите патки.
– И какво ще казват? – развеселено попита тя.
– Мамица! – изрекоха двамата едновременно.
– Само поетеса може да има патица, която казва „мамица“ – засмя се Клара.
Изведнъж забеляза, че полицаите излизат от бистрото и се насочват към бившата гара. Поколеба се дали да излезе да ги поздрави и може би да ги подпита за информация по случая, но в този момент инспектор Бовоар дръпна Гамаш настрана. Младият полицай започна да говори и заръкомаха енергично, а главният инспектор слушаше.
– Това ли правите? – Бовоар се постара да не повишава глас. Протегна ръка и извади сгънатия вестник, който се подаваше от джоба на шефа му. – Това не е нищо. Нещо е, нали?
– Не знам – призна Гамаш.
– Заради Арно е, нали? Заради проклетия Арно както винаги.
– Трябва да ми се довериш, Жан Ги. Тази афера с Арно продължава твърде дълго. Време е да я прекратим.
– Ама вие не правите нищо. Това е силен удар срещу вас – изтъкна Бовоар, като размаха вестника.
От прозореца на къщата си Питър и Клара видяха вестника, който младият полицай размахваше като палка. Клара знаеше, че щом те гледат, сигурно и други жители на селото надничат през прозорците. Гамаш и Бовоар не можеха да изберат по-публично място за спора си.
– От месеци, от години знаете, че случаят „Арно“ не е приключил – изтъкна Бовоар. – Но мълчите. Вече никой не се допитва до мнението ви, когато се вземат важни решения...
– Това е друго. Висшите началници го правят не защото подкрепят Арно. Наказват ме, понеже се противопоставих на решението им. Знаеш, че е така. Различно е.
– Но не е правилно.
– Така ли смяташ? Мислиш ли, че когато арестувах Арно, не очаквах да стане нещо подобно?
Бовоар застина с ръка във въздуха, стиснал вестника. Гамаш сякаш го хипнотизира. Кафявите му очи бяха толкова съсредоточени, гласът му – толкова дълбок и властен. Главният инспектор прикова цялото му внимание.
– Знаех, че ще стане така. Висшето началство не можеше да ме остави да наруша безнаказано заповед. Това е тяхното наказание. И е правилно. Точно както стореното от мен е правилно. Не бъркай двете неща, Жан Ги. Без значение е, че повече няма да видя повишение и вече не участвам във вземането на решения в полицията. Бях го предвидил.
Гамаш внимателно взе вестника от Бовоар с големите си ръце. Понижи глас, докато почти зашепна. В Трите бора като че ли всичко притихна. Сякаш дори катеричките и птичките напрегнаха слух да чуят. Главният инспектор знаеше много добре, че хората със сигурност слухтят.
– Това е друго – каза, като вдигна вестника. – Скалъпено е от Пиер Арно и хората, които все още са му верни. Отмъщение е, а не цензура. И не е официалната политика на полицията.
„Дано“ – помисли си Бовоар.
– Не съм го очаквал – призна Гамаш, като погледна вестника. – Особено толкова години след арестуването и осъждането на Арно. Толкова време след като убийствата, извършени от него, станаха обществено достояние. Предупреждаваха ме, че случаят „Арно“ не е приключил, но аз подцених лоялността, на която Пиер все още се радва сред някои полицаи. Изненадан съм.
Поведе Бовоар към каменния мост на река Бела Бела. Когато мина по него, спря и за момент се вгледа в разпенените води, които влачеха листа и кални буци.
– Арно ви сварва неподготвен, господин главен инспектор – обади се Жан Ги.
– Не съвсем. Макар че, трябва да призная, това ме изненада. – Гамаш отново потупа по джоба, в който бе прибрал вестника. – Знаех, че ще пробва нещо, но нямах представа какво и кога. Очаквах, че атаката ще е по-директна. Тази публикация демонстрира хитрост и търпение, каквито не подозирах, че притежава.
– Не е дело на Арно. Поне не пряко. Сигурно има вътрешни хора в полицията. Знаете ли кои са?
– Мога само да гадая.
– Комисар Франкьор?
– Не знам, Жан Ги. Не мога да кажа. Имам само подозрения.
– Но Никол е работила при него в отдел „Наркотици“. Франкьор и Арно бяха добри приятели. Извади късмет, че не го арестуваха за съучастие в убийствата. В най-лошия случай е знаел какво прави Арно.
– Не можем да сме сигурни.
– И Никол е работила при него. Той я премести в „Убийства“. Спомням си, че спорихте за това.
Гамаш също си спомняше. Онзи напевен, убедителен глас, който се изливаше като сироп от телефонната слушалка. Още тогава Гамаш разбра. Досети се, че има причина да му изпращат отново Никол, след като веднъж я бе уволнил.