Шарън Харис не знаеше дали има къщи, обладани от духове, но беше сигурна, че има такива хора.
– Дали вярвам в къщи с духове ли, инспекторе? Сериозно ли ме питате? Мен, лекаря, човека на науката?
– Да, точно това ви питам – усмихна се Гамаш.
– А вие вярвате ли?
– Достатъчно добре ме познавате, докторе. Аз вярвам във всичко.
Шарън Харис се поколеба още малко, но се реши. „Какво толкова?“
– Там има нещо. – Не се наложи да сочи, и двамата знаеха кое място има предвид. – Но какво, не знам. Мадлен Фавро е наясно, но е трябвало да умре, за да разбере. Аз поне не съм чак толкова любопитна.
Известно време поседяха мълчаливо на пейката, насред спокойното селце. Докато те си говореха за духове, демони и смърт, край тях хората разхождаха кучетата си, приказваха си, работеха в градините. Гамаш чакаше доктор Харис да продължи и гледаше как Рут се опитва да подмами двете пухкави топчици да влязат в езерото.
– Днес направих малко проучване за ефедрата. – Харис извади бележник от джоба си. – Спада към голосеменните.
– Това е растението, от което се извлича ефедринът, нали?
– Знаете ли вече?
– Полицай Лемио ми каза.
– Ефедрата расте навсякъде. Използва се при хрема и алергии. Китайците я познават от векове като ма хуанг. По-късно фармацевтичните компании започват да извличат чист ефедрин.
– Казахте, че расте навсякъде...
– Питате се дали я има и тук? Да, има я. Вижте там. – Харис посочи голямо дърво на моравата.
Гамаш стана, отиде там и се наведе, за да вдигне сухо кафяво листо, останало от есента.
– Това е гинко – обясни патоложката, като отиде при инспектора и вдигна друго листо. Беше с необичайна форма, като ветрило с дебели жилки. – То също е от семейството на голосеменните.
– От него може ли да се извлече ефедрин? – попита Гамаш.
– Не знам дали се извлича от листата, от кората или от друга част на растението. Пък и фактът, че принадлежат към едно и също семейство, не гарантира, че във всичките се съдържа ефедрин. Едно мога да кажа със сигурност: сама по себе си комбинацията от ефедрин и уплаха не би могла да причини смърт.
Двамата се върнаха на пейката. Гамаш потърка листото между пръстите си и усети допира на скелета от сухи жилки.
– Трябвало е да се случи още нещо, така ли?
– Необходимо е било още нещо – кимна Харис.
– Какво? – попита инспекторът с надежда отговорът да не е „дух“.
– Мадлен Фавро е имала болно сърце.
– Така ли?
– Да. Ако съдя по аутопсията, сърцето ѝ е било сериозно увредено. Почти със сигурност от рака на гърдата.
– Ракът на гърдата уврежда сърцето?
– Не самият рак, а лечението. Химиотерапията. При млади жени ракът на гърдата може да бъде изключително агресивен, затова лекарите предписват медикаменти във високи дози. Обикновено информират всяка пациентка за рисковете: постоянно гадене в продължение на месеци, опадване на косата и опасност от сърдечни проблеми. Другият вариант е сигурна смърт от рак.
– Жесток избор – измърмори Гамаш.
– Така е.
– Изглеждате адски сериозни – отбеляза Рут Зардо и се приближи до пейката им. – Омазвате случая „Фавро“ ли?
– Вероятно. – Гамаш стана и се поклони на поетесата. – Познавате ли доктор Харис?
– Не сме се виждали.
Двете жени се ръкуваха. Шарън Харис се запознаваше с Рут за около десети път.
– Радвахме се на децата ви – заяви Гамаш и кимна към езерото.
– Имат ли си имена? – поинтересува се Харис.
– Голямата е Роза, а малката – Лилия. Защото ги намерихме между цветята, които растат край езерото.
– Красавици.
В това време Роза се гмурна в езерото. Лилия направи крачка и се препъна. Макар да бе с гръб към птиците, Рут явно усети, че нещо не е наред, и бързо закуцука към брега. Извади по-малкото пате прогизнало, но живо.
– За малко – отбеляза, като нежно избърса главицата на мъничето с ръкава си.
Шарън Харис се запита дали не трябва да каже нещо. Нима Рут не виждаше колко крехка е Лилия?
– Задава се буря – отбеляза патоложката, като кимна към небето. – Не искам да съм на път, когато започне. Но имам да ви съобщя още нещо, което може да ви е полезно.
– Какво? – попита Гамаш, докато я изпращаше до колата ѝ.
Рут се запъти обратно към дома си, следвана от крякащата Роза и с Лилия в ръка.
– Съмнявам се да има общо със смъртта ѝ, поне не пряко, но изглежда странно. Ракът на Мадлен Фавро се е активизирал. При това сериозно. Имаше метастази в черния дроб. Не големи, но по моя преценка е нямало да доживее до Коледа.
Гамаш се замисли върху току-що наученото.