– Не мога да следя книгите. Хората си ги разменят. Това е проклятие за книжаря. Вместо да купуват, си ги заемат.
Мирна очевидно беше разстроена, но не от нерегламентираното разменяне на книги. Постоянно се озърташе, изглеждаше изнервена и нащрек.
– Какъв е проблемът? – попита Гамаш.
Бързо се досети за отговора. Мирна спря поглед върху слабия мъж на бара. Мосю Беливо изглеждаше тъжен и объркан.
– Винаги е такъв – отбеляза тя, взе шепа кашу и разсипа няколко ядки по масата. Гамаш разсеяно ги взе и ги лапна.
– Какво искате да кажете?
Мирна се поколеба за миг, преди да отговори:
– Знам, че има причина. Жена му боледува дълго, преди да почине. А сега и смъртта на Мадлен. И все пак той е в състояние всеки ден да излиза, да отваря магазина си и да работи, сякаш всичко е наред.
– Може би е свикнал със скръбта. Превърнала се е в нормално състояние за него.
– Може би. Ако жена ви почине, ще отидете ли на работа на следващия ден?
– С Мадлен не са били женени – изтъкна Гамаш, като побърза да прогони идеята за смъртта на Рен-Мари.
– Но Жинет му беше съпруга, а той отвори магазина на следващия ден. Дали просто има кураж, или виждаме близката противоположност?
– Какво?
– Близката противоположност е понятие в психологията. Две емоции, които изглеждат еднакви, но всъщност са противоположни. Едната се проявява като другата, или така ни се струва, но едната е здравословна, а другата – вредна, извратена.
Гамаш остави чашата си. Пръстите му бяха навлажнени от кондензираната вода. Или беше от пот, внезапно избила по дланите му? Тътенът на бурята, дъждът и градушката, които шибаха ожесточено прозорците, разговорите и смехът в бистрото заглъхнаха.
Инспекторът се наведе и понижи глас:
– Бихте ли ми дали пример?
– Има три такива двойки – обясни Мирна, като също се наведе и зашепна, макар че не знаеше защо. – Привързаност, замаскирана като любов, жалост като състрадание и равнодушие като самообладание.
Гамаш замълча за момент. Вгледа се в очите на жената и се опита да вникне в дълбокия смисъл на онова, което бе казала. Сигурен беше, че то има по-дълбок смисъл. Току-що бе чул нещо много важно.
Но не можеше да разбере съвсем. Премести поглед към камината, а Мирна отново се облегна назад и разклати червеното вино в тумбестата чаша.
– Не разбирам – призна след малко детективът и отново погледна събеседничката си. – Бихте ли обяснили?
Жената кимна:
– Жалостта и състраданието са най-лесни за разбиране. Състраданието включва емпатия – да възприемаш страдащия човек като равен. При жалостта е друго. В този случай изпитваш превъзходство.
– Така е. Но двете трудно се разграничават.
– Именно. Дори от човек, който усеща съответните емоции. Почти всеки твърди, че чувства състрадание. То е благородно чувство. Но в действителност много хора изпитват жалост.
– Значи жалостта е близката противоположност на състраданието?
– Точно така. Прилича на състраданието, проявява се като него, но всъщност е негова противоположност. И докато има жалост, няма място за състрадание. Тя унищожава, прогонва по-благородната емоция.
– Защото се заблуждаваме, че изпитваме едното, но всъщност чувстваме другото.
– Заблуждаваме себе си и околните.
– А любовта и привързаността?
– Отношенията майка – дете са класически пример. Някои майки се стремят да подготвят децата си за самостоятелен живот в широкия свят. Да ги научат да бъдат независими, да си изберат половинка и да станат добри родители. Да живеят както искат и да вършат това, което ги прави щастливи. Това е любов. Други, каквито срещаме постоянно, се вкопчват в децата си. Преместват се да живеят в същия град, в същия квартал. Живеят чрез тях. Задушават ги. Манипулират ги, вменяват им вина, осакатяват ги.
– Осакатяват ли ги? Как?
– Като не ги научават да бъдат независими.
– Но това не важи само за майките и децата.
– Не. Същото е в приятелствата, в брака. Във всяка интимна връзка. Любовта е да желаеш най-доброто за другия. Привързаността е да го държиш като заложник.
Гамаш кимна. Беше виждал доста такива случаи. Заложниците не могат да избягат, а когато се опитат, се случват трагедии.
– А последният пример? – Инспекторът отново се наведе към Мирна.
– Равнодушие и самообладание. Мисля, че е най-лошият и най-вреден случай на близки противоположности. Самообладанието е баланс. Когато в живота ни се случи трагедия, страдаме силно, но успяваме да я преодолеем. Сигурно сте виждали такива случаи. Хората, които някак преживяват загубата на дете или на половинката си. Като психолог го виждам постоянно. Невъобразима болка и скръб. Но дълбоко в себе си хората намират опора. Това е самообладание. Способността да приемеш нещата и да продължиш напред.