– Сто процента. Нашето наказание е да прекараме вечността в набиране на доброволци.
– Значи, Хейзъл е била доволна, че това ѝ се маха от главата, така ли?
– На върха на щастието беше. Може би точно с тази цел доведе Мадлен. Двете бяха добър екип, макар и коренно различни.
– В какъв смисъл?
– Ами, Мадлен винаги те караше да се чувстваш добре. Смееше се много и умееше да изслушва. Беше много забавна. Но ако си болен или се нуждаеш от нещо, тогава на помощ идваше Хейзъл.
– Мадлен повърхностен човек ли беше? Как мислите?
Клара се подвоуми, преди да отговори:
– Струва ми се, че Мадлен бе свикнала да получава каквото пожелае. Не че беше алчна, просто все така ставаше.
– Знаехте ли, че има рак?
– Да. На гърдата.
– А дали е била здрава?
– Мадлен ли? – Клара се засмя. – По-здрава от мен и вас. Беше в страхотна форма.
– Забелязахте ли промяна у нея през последните няколко седмици или месеци?
– Промяна ли? Не, не мисля. Изглеждаше ми същата.
Гамаш кимна и продължи:
– Смятаме, че веществото, което я е убило, е било сипано в храната ѝ на вечеря. Да сте видели или чули нещо странно?
– В онази групичка ли? По-скоро бих се притеснила, ако чуя нещо нормално от тях. Но казвате, че я е убил някой, който е бил на вечерята у нас, така ли? Дал ѝ е ефедрина?
Гамаш кимна.
Клара се замисли, опита се да си спомни събитията по време на вечерята. Как бе донесена храната, затоплена, подготвена, сипана в чинии. Как хората седнаха. Как си подаваха различните ястия.
Не, всичко изглеждаше естествено и нормално. Ужасно бе да си помисли, че някой от седящите край масата е отровил Мадлен, но трябваше да признае, че не се изненада. Ако беше убийство, го бе извършил някой от тях.
– Сипвахме си от едни и същи чинии. Възможно ли е отровата да е била за друг?
– Не – отговори Гамаш. – Изпратихме остатъците от вечерята за изследване и в никое от ястията нямаше ефедрин. А и всички сте си сипвали от общите чинии, нали? За да е сигурен, че точно определен човек ще вземе ефедрина, убиецът е трябвало да го даде директно на Мадлен. Да го сипе в нейната чиния.
Клара кимна. Представяше си ръката, сложила отровата, но не и човека. Спомни си всички гости, които бяха у тях онази вечер. Мосю Беливо? Хейзъл и Софи? Одил и Жил? Наистина, Одил убиваше стиховете, но нищо друго...
Рут?
Питър казваше, че старата поетеса е единственият човек, когото познава, способен на убийство. Тя ли го бе извършила? Та Рут дори не бе на сеанса. Но може би не е било необходимо...
– Сеансът има ли нещо общо с убийството? – попита Клара.
– Мисля, че той е бил една от съставките. Като ефедрина.
Клара отпи глътка студено кафе.
– Това, което не мога да разбера, е защо извършителят е решил да убие Мадлен точно в онази нощ.
– Не ви разбрах.
– Защо ѝ е дал ефедрина по време на партито? Ако е искал да го извърши по време на сеанс, защо не в петъчния?
Това бе въпрос, който и Гамаш си задаваше. Защо е чакал до неделя? Защо не я е убил още в петък?
– Може би се е опитал – отбеляза Гамаш. – В петъчната вечер не се ли случи нещо странно?
– По-странно от призоваване на мъртвите ли? Не си спомням.
– Мадлен с кого вечеря тогава?
– С Хейзъл, предполагам. Не, чакайте. Тогава не се прибра вкъщи. Остана тук.
– В бистрото ли вечеря?
– Не, с мосю Беливо. – Клара погледна голямата недодялана дървена постройка срещу площада, която бе негов дом. – Аз го харесвам. Повечето хора го харесват.
– Повечето, но не всички.
– Нищо ли не ви убягва? – засмя се Клара.
– Когато ми убягват неща или ги пропускам, те се натрупват, надигат се и накрая отнемат живот. Затова се старая да не го правя – усмихна се Гамаш.
– Разбирам. Единственият човек, за когото знам, че не обича мосю Беливо, е Жил Сандон. Но пък той е странен екземпляр. Познавате ли го?
– Работи в гората, нали?
– Прави удивителни мебели, но си мисля, че има причина да работи с дървета, а не с хора.
– Какво е отношението на мосю Беливо към него?
– О, съмнявам се, че изобщо забелязва обидите му. Толкова мил човек е. Дойде на сеанса само за да прави компания на Мад. Виждаше се, че заниманието изобщо не му харесва. Вероятно заради покойната му жена.
– Уплашил се е, че може да се върне?
– Може би – засмя се Клара. – Бяха много близки.
– Мислите ли, че е очаквал да се появи?
– Жинет ли, покойната му съпруга? Никой от нас не очакваше нищо. Поне на първия сеанс в бистрото. Беше на шега. И все пак мисля, че го разстрои. Каза, че вечерта след него не е спал добре.
– Но вторият сеанс е бил различен – отбеляза Гамаш.