Мозъкът ми е замък, в който господарите се свиват в три стаи и кухня в едното крило. Искам да видя целия замък обитаван, представям си как във всички помещения има живот, комините пушат и навсякъде кипи оживление като в навечерието на карнавал: в трапезарията репетира духов оркестър, в избата махат втулките на бъчвите, върху спалнята на господарите е оставена голяма мукавена маска, която прилича на довеян от вятъра усмихнат балон.
Откъде-накъде мозъците ще са винаги в главите? Ако се намираха в гръдния кош или корема, всичко би било много по-просто. Да вземем някои видове животни, червеите например — как те имат мозъци и в двата си края. А човекът си е избрал централизирана система и е толкова по-уязвим.
Основната грешка е, че търсим индивидуално решение на проблема. Би трябвало по няколко души да се обединяват около един мозък. В такъв случай ще е достатъчно едно тяло, тялото на най-здравия в рода. Някои непредвидени технически трудности ще възникнат, когато се стигне до там как да се съберат няколко души в една глава. Най-просто ми изглежда да се изчакват естествените миграционни периоди, които при човека не са свързани с пролетта и есента, а със смъртта. Когато човек умира, канавата за неговата душа се разпада. Душата бива прокудена като нещастна сврака, която напразно пърха по таваните и търси ново клонче, на което да кацне. В този случай аз се осланям на политиката на отворените врати.
В бъдеще навярно ще се намерят и други начини за подплатяване на човешкото съзнание. То би могло да се въплъщава в най-различни форми. В някои случаи да се създават духовни сдружения, които да се приютяват в старите, обичайни представителни селения — в сецесионните лабиринти на мозъците. В други съзнанието да обладае някои растения или животни. А защо пък то да не потърси почва и в най-обикновени топли, влажни погачи; както се правят посевки?
Обикновено животът в аквариума тече доста безбурно. Какво съм аз — ранена златна рибка, пренесена от някое езерце, или делфийският оракул? Понякога, когато се чувствам мокър, прогизнал, ми се приисква да живея във вековен дъб като свещения оракул в додонската дъбрава. Чрез додонския оракул говорел Зевс. Думите му се превъплъщавали в шепота на вятъра, който разклащал клоните на дъба. Такова превъплъщение би удовлетворило моето приповдигнато самочувствие — а и любовта ми към природата и поезията.
Ако не ми е писано да стана оракул в свещения дъб, бих приел и по-неизгодната перспектива — да ме главят за оракул на Зевс-Амон в Либийската пустиня. Там волята на бог Амон се тълкува в зависимост от това, накъде ще се наклони идолът, понесен начело на процесията към храма. Все пак бих приел тази служба с известни колебания, защото винаги съм бил податлив към пътната болест.
13
Научните светила на „Биомаш“, включително професорът и доцентката, са на някакъв конгрес. Сега стажантът минава сам на визитация. Но той не ми обръща много-много внимание. Като че ли повече го интересува апаратурата. Почти цялата вътрешна стена на лабораторията е покрита от лентите, на които са отпечатани злополучните ми словесни излияния. Стажантът е закарфичил бълваните от мен нелепости в цяла редица. Под тях е окачил електроенцефалограмите, които отчитат електрическите токове в мозъка ми. В състояние е да седи с часове, без да откъсва поглед от лентите и обзет от мрачна решителност — същата решителност, с която навремето египтологът Шамполион трябва да се е посветил на Розетския камък, за да намери ключа към загадката на йероглифите.
Стажантът сякаш е убеден, че става дума за дефект в апаратурата. Тоест не че аз не умея да чета, а че нещо в техниката отчита грешно резултатите. Вчера разглоби не само УМНИКА, но и ЛИПСАТА. Изведнъж лишен от възможността да следя такива съществени страни на душевността си, аз се чувствах необичайно. Нито веднъж не помислих за Ема. На всичко отгоре стажантът не успя да сглоби осцилоскопа и се видя принуден да извика по телефона представител на фирмата производителка. Удоволствието едва ли е излязло евтино, тъй като беше три часът сутринта. Но може би всичко това влиза в гаранционното обслужване. Дали и аз влизам в гаранционния договор?
Имахме упражнения по четене. Неколкократно на екрана се появява маймуната с банана. Аз отговарях по морзовата азбука, но упорито избягвах М-то. Стараех се да не допускам всеки път една и съща грешка. Да сигнализирам веднъж Т, друг път Х, а най-често какви да е врели-некипели. Стажантът грижливо събира всичките ми отговори и ги закачва на стената.