— Как??
Аз наострям уши.
— Как ли? — повтаря Джордж. — Навярно сама се досещате.
— В такъв случай нямаше да питам. Вярно ли е, че се предвижда след време да присадите едностранчивата микрокомпютърна памет върху мозъчна тъкан, за да получите супермозък?
— Това сте го чели в някой булеварден вестник — казва Джордж и се разсмива. — Но и така да е: нима мислите, че бих ви посветил в тайните на промишлеността? Ние каним вас, студентите, да чуете някои лекции, но не очаквайте да ви засипем със сведения за целите на дейността си. Искаме да имате поглед върху фундаменталните ни изследвания, това е всичко.
— В областта на фундаменталните изследвания на мозъка вие чувствително сте изпреварили университетите? Не е ли така?
— Напред сме, бих казал аз.
— Благодаря! — казва младата жена, свива рамене, усмихва ми се малко накриво и се отдалечава с разлюляна походка, като потраква с високите токове на кожените си ботуши.
30
Почти всичко продължава да е с краката нагоре. Вярно, че вече не съм принуден да прекарвам дните си в санитарния възел, но лабораторията е неузнаваема. Махнати са двете дълги лабораторни маси със стативите и стъклениците. Затова пък се майстори нещо ново на външната стена, там, където някога висеше кучето. До тази външна стена иззидаха широк перваз, прекараха водопровод и канализация, а от тавана висят снопове електрически жици; свободните им краища са залепени с кафеникав изолирбанд. Но от няколко дни вече работата е замразена. Тъй като Ема не е тук, няма кого да питам.
За мен се грижат различни хора. От тях по име познавам единствено стажанта Кърт. Но макар че го познавам по име, не знам как да се държа с него. Кърт е небрежен и импулсивен. Доскоро се задоволяваше да разглобява апаратурата и аз нямаше много от какво да се боя. Но сега осцилоскопите и всички други възхитителни играчки ги няма. Така че, ако пак го засърбят ръцете, вече няма с какво друго да се заеме освен с мен.
Шимпанзето Флинк отново е тук и както винаги жадува за компания. Флинк играе двойствена роля: когато има някой от персонала, той се държи разпасано и шари насам-натам като хлапе, което скучае и се чуди какво да прави, но щом останем насаме, не спира да ме залива със спомените си. Достатъчно е само персоналът да е с гръб към нас. Преимуществото на мимическия език е, че Флинк светкавично може да се разкърши от пояса и да изстреля няколко изречения, преди някой да го е видял.
— Разбрахме се, нали? — повтаря той за петнайсети път.
— Писмено съгласие ли искаш?!
— Всичко ще бъде на равни начала — набляга той. — Аз ще си разказвам моите, ти — твоите спомени. Ти си банката с моите спомени, Ипсилон. Ако изтрият съзнанието ми, ще дойда при теб и ще изтегля моя капитал-памет.
— Ами ако не си спомняш дори това, че си заложил паметта си при мен?
Флинк се навъсва — по-скоро огорчен е. Аз все още храня известна неприязън към него след досадното начало на запознанството ни. Но той, разбира се, напълно заслужава съчувствие. И когато е огорчен, нямам никакво основание да го наричам навъсен.
— Разказах ли ти вече за острова на маймуните?
— Да. Но от много глава не боли.
— Сигурен ли си, че не те отегчавам? Ако е така, кажи. Приятелството изисква откровеност.
— Нека проверим. Може пък да съм забравил нещо.
Флинк притегля един от сноповете жици, които висят от тавана, увива го около себе си, залавя се здраво с крака и започва да разказва с дългите си лапи и пръсти, докато жичната му лиана се люлее все по-бавно и по-бавно.
— Едно време се стигнало до голяма война. Заради войната много стоки от първа необходимост вече не достигали до страните потребителки. Затова хората измисляли заместители. Карали колите с генераторен газ, мелели кафе от печени жълъди. Но на учените не им било толкова лесно. Още по това време от нас, човеко-маймуните, и особено от шимпанзетата, зависела съдбата на научните експерименти. Не на последно място на опитите за военни цели с разните там нервнопарализиращи газове и противоотрови. Замествали ни отчасти с прасета, морски свинчета и зайци. Но в някои отношения маймуните си оставали уникални: прасетата, морските свинчета и зайците не могат да научат мимическия език. Безсмислено е да нахлузиш на едно прасе скафандър, да го сложиш в космически спътник и да очакваш да съобрази дори най-прости движения. А при маймуните не е така. Затова, докато транспортните съобщения все още не били напълно отрязани от войната, преселили двайсетина шимпанзета от естествената им среда край саваните на малък, необитаем остров сред архипелага. Тъй като ние, маймуните, не сме добри плувци, нямало нужда от огради и охрана. С няколко кучешки колиби подсигурили подслон срещу дъждовете, монтирали стари, бракувани съоръжения от детска площадка, поставили и тенекиени казани, които веднъж седмично пълнели с храна.