Флинк сменя посоката, в която се клатушка на жичната си лиана — вместо отляво надясно сега той се люлее напред-назад:
— Аз самият съм роден на острова на маймуните. Всяка пролет пристигаше делегация от учени и изследваше нас, подрастващите. Най-интелигентните се отправяха тук, към други лаборатории или космически станции. Най-глупавите се подлагаха на вивисекция, средното ниво обикновено се разпродаваше на циркове и зоологически градини. Специални фондове за поддръжката на острова не съществуваха. Следователно трябваше да се подсигуряват постъпления. Нас, умните глави, рано-рано ни откъсваха от родителите. За този ден няма да разказвам, на какъвто и да е електрически шок да ме подложат, той не би могъл да заличи спомена за него… Може би си мислиш, че на острова на маймуните е царял свободен и хубав живот?? Не, Ипсилон, това беше един ад. Всяко живо същество има нужда да работи. Ние нямахме работа. В джунглата моите родители непрекъснато вършели нещо — събирали листа и корени, стояли на пост срещу чакали и змии, разнасяли със себе си нас, малките, търсели извори, гадаели какво ще е времето или се чудели как да измъкнат лакомства от туристите, тръгнали на сафари с фотоапарати, провесени на шията.
На острова на маймуните никой не бе изправен пред необходимостта да работи. Не ни застрашаваха никакви хищници. Застудееше ли, свивахме се в колибите. Храната беше отлична, съдържаше и витамини, и противоглистни вещества. И до какво водеше това, Ипсилон? До ежби. До любовни интриги, завист, измами, изнудвания и побои. В джунглата не подлежало на съмнение кой държи властта, господствал строг, железен ред… но неравенството имало смисъл. Благодарение на него в кризисни положения всички заповеди се изпълнявали. На острова на маймуните нямаше кризисни положения, никакви външни сътресения. Вярно, хората отмъкваха част от малките, но срещу това нищичко не можеше да се направи — срещу лъв можеш да хвърлиш камък, но да замеряш учените с клечки или шишарки — това издава предприемчивост и крие риск веднага да те откарат нанякъде.
— Срещу каква сума са те купили за „Биомаш“?
— Аз не бях продаден направо на „Биомаш“. Най-напред попаднах в разплоден център. След половото ми съзряване изцедиха от мен няколко проби сперма за дълбоко замразяване. Това се прави с всички.
— Може би вече си многодетен баща?
— Не. Спермата ще се използва едва след като покажа колко ме бива, може би дори след смъртта ми, когато някоя компютърна програма ще обобщи живота ми: годен или негоден. Но собственик на замразената ми сперма не е „Биомаш“, а университетът и по-точно Факултетът по генетика. Богат факултет е това. О, стига съм те отегчавал с подробности за острова на маймуните. Не бива да прекалявам с тъжните спомени. Замислял ли си се: ако ме нулират, ще дойда после при теб и ще те помоля да ми разкажеш моя живот… та замислял ли си се, на мен сега ми е паднало да поразкрася миналото си, да се застраховам, че ще получа от теб само светли и любопитни спомени?
— А истината не те ли интересува?
— Не, когато остарея, иска ми се да се връщам в спомените към един приличен живот. Кой може да понесе истината, цялата истина де: може би ти? С твоята свръхинтелигентност… Не, не те обвинявам, не бих се сменил с теб. Толкова щастлив се чувствам, че мога да вися тук и да се люлея на тия жици. Би трябвало да ми завиждаш, Ипсилон.
— Завиждам ти.
— Но искам да ти разкажа още нещо, което мисля, че наистина се случи. Моите родители не можеха да забравят Африка. Мама често повтаряше: когато войната свърши, от мен да знаете, качвам се на първия кораб и у дома. А войната отдавна беше свършила. Ние, разбира се, знаехме това. Само не и майка ми, защото тя не искаше да го знае. Тя не би могла да живее с мисълта: войната свърши, но ето че пак не мога да се върна. Знаеш ли къде мечтая да се върна аз? На острова на маймуните. Не в джунглата, в джунглата бих могъл да направя кратко пътуване от сантименталност — да видя откъде иде коренът ми. Но да живея в Африка? За нищо на света. Островът на маймуните с всичките му ежби и опорочаващо бездействие си остава моето родно място. А сега ще ти кажа още нещо: тук, в тази сграда, има много маймуни, които са по-млади от мен. Те никога не са виждали нито Африка, нито острова на маймуните. Една от тях е родена в третокласен цирк, над който вечно висяла угрозата на фалита. Тя, разбира се, мечтае да се върне там. Друга е зачената в епруветка. Да я чуеш само какви ги нарежда за лабораторията на своето детство. Ако седнеш да й говориш за Африка, право в лицето ще ти се изсмее!