41
В лабораторията се въведе разделение на труда. За мое голямо разочарование на Ема отредиха да гледа новия мозък, Омега, а грижите за мен пое Кърт. Различни са и работните смени на двамата. Ема застъпва както и преди точно в седем часа сутринта. А Кърт идва, когато има време. Той работи по научна тема, която винаги е на преден план. Щом засека Ема в моя обсег, аз я моля: „Седни малко тук, толкова ли не можеш да пожертваш една почивка за мен?!“ Но тя клати глава и не спира да се суети между мишките, Ръката и Омега и кифличките за кафето тича да купува пак тя; секретарката е в домашен отпуск, излязъл й цирей на гърдата.
Кърт се домъква с разкопчана престилка, окосменият му корем е почти навън, подава се между свитата от пране тениска и изхлузените джинси. Дървеното му сабо трака по плочките на пода, та разлюлява де що има вода в лабораторията. Без каквото и да е предисловие Кърт ме изважда и разглежда гънките на кората ми с лупа, цялата в отпечатъци от пръсти.
— Ти си идеалният слушател, Айнщайн — подхваща той и пръсва връз мен малко дестилирана вода.
— Не ми викай Айнщайн! — протестирам аз, когато той отново ме цамбурва в аквариума.
А Кърт нарежда ли, нарежда. Дали да го слушам? Нямам друг избор. Вярно, мога да се затворя в себе си. Но затворя ли се в себе си, вече не мога да определя откъде идва дърдоренето му. Кърт кръстосва лабораторията и не млъква. Трябва да знам в кой миг къде стои. Затова попивам думите му с най-голямо внимание. Те стигат до мен като спасителни пояси в мъгла. Когато Кърт се оттегля да работи над темата си, целият съм нащрек. Не бива да ми убегнат отзвучаващите му стъпки или едва доловимото хлопване на асансьора.
— Ти си ми като изповедник — извинително подхваща Кърт при друг случай, след като ме тръшва в една кръгла съдина толкова невнимателно, че тупвам по очи.
В сляпото си око чувствам болка и туптене. Кърт го налага с марля. Марлята е напоена с упойващо лекарство.
— Ама че дяволска работа, Айнщайн, как пък точно по очи тупна — казва той.
Темата, над която работи Кърт, не му дава мира. Непрекъснато я раздували. В началото ставало дума за малка статия. Сега вече прераствала в дисертация.
— Проект за цели десет години — казва той унило. — Джордж намира, че това е чудесно. Вижда бъдеща златна мина. Аз не споделям неговото мнение. Не искам цял живот да се занимавам все с тези маймуни-роботи. Знаеш ли на какво ми се иска да се посветя? На волята. Откъде се е взела тази наша неизчерпаема „сила на волята“? Струва ми се, че в процеса на развитие сме влезли в погрешен коловоз. Забравена е била, тъй да се каже, някаква бариера. Ами да, представи си какво щеше да е, ако волята се регулираше. Натискаш педала докрай, когато е необходимо. Но само тогава. А не като сега — караш през цялото време на пълни обороти. Дявол го взел, нали сам виждам до какво изхабяване води това. За да държиш юздите на една воля, трябва през цялото време да поддържаш друга, противоположна воля. Иначе току-виж обърнеш колата. Това не може да е заложено от природата. Природата е пестелива, Айнщайн. За какво е цялата тази сложна обратна връзка, след като е излишна? Иска ми се да изобретя клапа за волята. Отваряш я, затваряш я. А не като сега тази вечна влудяваща половинчатост… Но знаеш ли какво казва Джордж? Идеята била интересна. Но трудно осъществима. То се знае, но аз искам да направя нещо, което има смисъл, разбираш ли?! Само че няма кой да ми отпусне средства. Виж, за маймуната-робот средства — колкото искаш. Управителният съвет поставя маймуните-роботи на първо място. Каква работна ръка! Върши едно и също, едно и също, докато не й кажеш „Стоп!“ Единственото слабо място на маймуната-робот е, че има опасност да се пръсне, да експлодира при някоя по-тежка работа. Тоест трябва да се внимава. Джордж иска да измисля алармена система. Със стария си обикновен мозък маймуната усеща натрупването на млечна киселина в мускулите. Започва да я боли. Но при мозъчното реле връзката се прекъсва. Следователно трябва да се изнамери средство, с което натрупването на млечна киселина да се отчита от самите мускули. Нещо на принципа на лакмусовата хартия. При интензивно оцветяване маймуната-робот да се изключва от само себе си. Разбираш ли? Да й се дава малко време за почивка. Или да й се инжектира препарат, който да неутрализира киселината. Ако открия такова средство, всичките ми проблеми изведнъж се решават. Бъдещето ми е в кърпа вързано! Това ще е световен патент, Айнщайн! Виж, тогава вече можело да се посветя на волята, казва Джордж. Един вид, като сам израсна до шеф! Самозаблуда, мен ако питаш! Кой шеф има време да се отдаде изцяло на науката си? Погледни Джордж: не му остава време да вдигне нос от цялата бумащина. Чао за днес, Умник! Приятно нещо е да си побъбри човек.