— Питам се накъде вървим? — подхваща Кърт следващия път. — Има нещо гнило. В каква игра участваме в крайна сметка? Какво гарантира собствената ни сигурност? Цялата тази система, Ипсилон. Не е възможно да си вътре в нея и да не участваш. Докъде ли ще я докараме, питам се често аз. Ще направим ли човечеството по-щастливо? Ако ли не, питам се: щастието изобщо постижимо ли е. Може би винаги сме се борили за една бита карта. Джордж е по-голям оптимист. Мисли, че и с лоши карти заслужава да се играе. Като в крайна сметка премахнем и самия човек, така ли, питам аз. Той не се наема да ми отговори. Това са само отделни стъпки, нека не прибързваме с обобщенията, казва той. Да, но стъпка по стъпка можем да изминем цяла миля. И къде ще се озовем тогава? Понякога се питам какво ли мислиш ти, Айнщайн? Питам се какво мислиш ти. Нали и без това нямаш друга работа. Просто да ти завиди човек. Искаш ли да се разменим? Ти ще поемеш маймуните. А аз ще легна в твоя аквариум със скръстени ръце. И ще мисля. Накрая ще разреша всички загадки на всемира. Ще можете да ме използвате като кристална сфера. Гложди ме само, че фирмата, или Управителният съвет, както казват те, ще прибере цялата печалба. Държавниците ще се редят на опашка пред вратата. Франция, това съм аз — нали така беше казал кралят-слънце? В Америка са свързали челния дял на един мозък с магнитна памет. Известно ли ти е това Умник? Но мозъкът май отхвърлил магнитната памет. Получил се оток. Просто невероятно как понесе антените. Би трябвало да се надуеш като диня. Иде ми понякога да пиша до вестниците за теб. Питам се дали твоят случай не е пример за незачитане на правата на човека. Ти лежеше под апарат за изкуствено дишане, абсолютно парализиран от брадата надолу. Тогава те накараха да подпишеш декларация. Как, биха се запитали мнозина. Тъй или иначе: подсигуриха си юридически валиден документ. Но ти знаеше ли какво те очаква? Не. Как би могъл, след като те самите не бяха наясно. Питах Джордж. Той ми обясни, че фирмата имала много опитни юристи. Ние биолозите нямало какво да се бъркаме в правото. Нека юристите си се грижели за закона. Нали и ние за нищо на света не бихме се съгласили адвокатите да дойдат при нас и да си врат носовете из нашите епруветки. В това отношение Джордж е прав. Две мнения няма. И все пак имам чувството, че се върши нещо нередно. Когато се съберете повече мозъци, би трябвало да си създадете профсъюз — мен ако питаш. Никога не се доверявай изцяло на специалистите. Това е моето мнение. Всички хора са продажни. Въпросът е само на каква цена. Седя си аз и не млъквам. Ти май не си от бъбривите, Айнщайн?
Окото ми отново тупти и Кърт го налага с упойващата марля. Как забелязва, че ме боли?
Една вечер, след края на работното време, Кърт казва:
— Ти се състоиш всъщност от две половини, Айнщайн. В едната е съсредоточен емоционалният живот. В другата, тъй нареченият интелект. Но досега още никой не е успял да раздели мозъка на две и да накара двете половини да действат самостоятелно. Това ще е истински удар! Аз самият не бих имал нищо против да се отърва от чувствата. Бих искал да имам две леви половинки, два интелекта. Да видиш тогава как ще тръгне дисертацията ми.
— Стига празни приказки! Разправи ми по-добре какво стана с Флинк.
— С Флинк ли?
— Шимпанзего, което ходеше по петите ти.
— Назря време на Флинк да се поставят по-сериозни задачи — отвръща неохотно Кърт. — Не знам дали се предвижда някой да дойде на негово място. Интересът към големите маймуни намаля. Тези, които са по-вътре в нещата, твърдят сега, че ние хората сме по-близо до малките маймуни. Предразсъдъци били това — за родството ни с шимпанзетата. Но едно е вярно, Флинк беше забавен. Как само умееше да подражава.
— Флинк участваше ли в твоя проект за подмяна на маймунския мозък с мозъчно реле?
— Не, глупости. Питай шефа. Ако в залисията не съм се побъркал напълно, мисля, че пратиха Флинк в телевизията. Да играе в някакво детско предаване за Дарвин.
— Но преди това го подложихте на операция? Точно след честването на рождения му ден?
— Не знам. Но едно е сигурно, не са го пуснали току-така. Като имам предвид какъв беше. Флинк знаеше почти всичко за нас и работата ни. Навсякъде си вреше носа. Следователно е трябвало да размагнетизират промишлените тайни. Иначе Флинк би могъл да се продава като стока на черния индустриален пазар. Нямаш представа какви форми взема индустриалният шпионаж.
— Сигурен ли си, че няма да се върне?
— Отпиши го.
Кърт си тръгва. Аз потъвам в размишления. Възможно ли е аз самият — с контактите, които поддържах с Флинк — да съм допринесъл за неговото отстраняване? Дали са открили, че той крадеше досиета? А сега какво да правя със спомените му? Ще ги съхраня, пък защо да не ги превърна в мои спомени — с удоволствие бих заменил тази лаборатория с острова на маймуните.