42
Нощ като толкова много други нощи: Омега и аз лежим и се гледаме втренчено. И на него са му оставили ушите. Но той рядко ги използва; с часове лежи отпуснат на дъното. „Той“? Мисля, че съм на прав път. Жените имат, общо взето, по-малки и по-заоблени уши, които напомнят маймунските. А ушите на Омега са дълги и отпуснати. Може би Омега вече е стар? С годините ушите на мъжете провисват.
Досега търпя неуспехи в опитите си да вляза в пряка връзка с Омега. Той не отговаря на никакви сигнали. Не се поддава на телепатия. Известно време смятах, че е изключил. Но не е. Денем участва в познатата ми тренировъчна програма: гледа телевизионни програми и доцентката седи край него с Роршаховите тестове в прозрачни папки.
Тази нощ за пръв път от дълго време насам Ръката отново се разхожда навън. Върти се около аквариума на Омега; опипва стъклото, използва китката като опора и прави опити да се катери. Случва се да се задържи с някой от запотените си пръсти за стъклото, но при следващото движение отново се изпързулва до долу. Тъй като Омега се е потопил в пълно мълчание, аз се съсредоточавам върху Ръката. Бързо влизам във форма, чувствам Ръката съвсем като своя. Отвеждам я във вътрешността на нишата, където се намират кислородният апарат и терморегулаторът. Там е монтирана и малка зелена кутия, честотомер. Ръката се качва върху честотомера и продължава да се катери по терморегулатора. Когато отново се появява в зрителното ми поле, тя вече е върху аквариума на Омега, проучва го.
Изведнъж Омега реагира: отдръпва се назад и се накланя, показват се нагънатият овоид на малкия и широката основа на продълговатия му мозък. Сетне се отмята назад, така че да улови Ръката в зрителното си поле; единственото му око се поклаща над водата като малка шамандура. Оставям Ръката да припълзи, тъй че Омега да я вижда добре. После я карам бавно и ясно да изжестикулира:
— Р-а-з-б-и-р-а-ш л-и м-е. Д-а-й м-и з-н-а-к.
Пак нищо. Омега не помръдва, без да откъсва поглед от Ръката; прилича на жаба, готова да изстреля лепкавия си език към месесто насекомо. Но атака не следва.
— К-а-з-в-а-м с-е И-п-с-и-л-о-н. А т-в-о-е-т-о и-м-е е О-м-е-г-а.
Никакъв отговор. Но нали не бързаме. Може да прекараме още години в тези единочки. Разполагаме с много време, за да измислим нов затворнически код, който да си предаваме с почукване по тръбите.
Изведнъж Ръката се озовава отново долу върху честотомера, без да съм й заповядал да слезе. Нареждам й „Спри“, но тя не спира. Вече се смъква върху папагалската клетка. Предавам се. Никога не съм имал абсолютна власт над Ръката. Нека си почине пък! Омега продължава да лежи в същото смешно положение, полупреобърнат. Решавам да не се занимавам повече с двамата, отпускам се на дъното и притискам око към стъклото, за да подремна.
Събужда ме рязко Ръката, която се е заловила с пръсти за ръба на моя аквариум. Виси там и непрекъснато бие длан в стъклото, тъй че водата бучи. Да не е полудяла?! Изтеглям се назад и впервам поглед в нея:
— Аз съм твоят господар! И ще слушаш мен!
Нямам никаква власт над Ръката. Със закривени пръсти, тя шари по четирите стрини на аквариума. Не престава да размахва китка и да блъска стъклото. Опитвам да се движа заедно с нея, за да не я изпускам из поглед. Ушите не ме слушат. Нервирам се и махам с тях като неопитен гребец. Сам не разбирам как се преобръщам на гръб.
Вече не мога да следя Ръката с поглед. Но усещам как шари по аквариума. Подскача насам-натам; разлюлява водата. Прилошава ми. А ударите не секват. Сякаш изведнъж са ме свързали с голямо, пулсиращо сърце. При всеки удар ми причернява. Между ударите пред погледа ми мержелее лабораторията. Омега не лежи вече, зареял поглед нагоре. Стои до стъклото на аквариума и ме пронизва с изгарящи си поглед.
Идвам в съзнание едва при сутрешната визитация. Професорът, доцентката и Кърт са се скупчили и ме зяпат. Сетне професорът внимателно ме обръща в нормалното ми положение. Оглеждат ме загрижени. Доцентката отива да вземе електроенцефалографа, включен при Омега.
— Ксилокардови капки! — разпорежда се професорът и Кърт донася от хладилника шишенце с пипетка.
Слагат от капките в разтвора. Чувствам се разнебитен и замаян. Доцентката включва електроенцефалографа. Апаратът заработва. Вдигат широката хартиена лента и я проверяват. Професорът отбелязва отклоненията на кривата с червен химически молив. Мълчаливо си кимат.