Радиацията безогледно спъва развитието и мутациите. Най-често води до уродливост, обречена на смърт. Но единични сполучливи образци ще оцелеят и ще имат повишена жизнеустойчивост. Как ще изглеждаме някой ден? Новите същества ще бъдат опростени и по-малко уязвими. Кръвта, костният мозък, черният дроб, сърцето и бъбреците — всички тези органи, които олицетворяват именно уязвимост, не на последно място за отрови и радиация — ще изчезнат. Човек винаги изхожда от себе си в полетите на своята фантазия. Накарайте го да ви нарисува марсианец и ще ви предложи набито, зелено същество с уши, щръкнали като на елф и голямо око по средата на челото.
На свой ред моето въображение се ограничава от сегашния ми начин на живот. Когато Дарвин номер две, синът на Дарвин или както ще да се казва той-тя-то, се върне на Земята, там, където ще се плиска само приятно топло, леко солено море — каква флора и фауна ще завари? По това време всички животински видове са се отърсили от телата си. Никой не се мъчи вече с дълги крака, щръкнала перушина, чувствителни перки, очукани рогове или люспи, почернели поради недостиг на витамини. В топлото море всички живеят в разбирателство. Не ще и дума, че себеподобните се събират предимно на семейства и родове, но без да водят борби и войни с околния свят. Това, което е останало от всички нас, са само мозъците, с по едно око и уши, разбира се. Плуваме не защото трябва да ходим на лов за прехрана, а защото трябва да сме поне дотолкова подвижни, че да не стоим цял живот затворени в един и същ скален процеп. Тръгнеш ли да обикаляш, срещаш мозъци на китове и слонове, притиснати едни до други като възглавници под главата на спящ човек. Малки мозъци на сипки подскачат насам-натам, а по повърхността на водата мозъци на делфини описват изящни дъги. Мярка се тук-там и някой мозък на акула със съсухрена перка, клепнала на темето му. Никой не се нахвърля да яде другите. Захар и соли се съдържат в самото море и се поемат от хрилете на малкия мозък.
Известен проблем остава любовта. Не е възможно да няма двойки. Но тъй като по принцип всички се радват на вечен живот, близко до ума е, че след стотина-двеста години и най-стабилните двойки се разделят, като си засвидетелстват взаимно уважение. Споровете за периметъра на действие и съперничеството в любовта са ограничени до словесни двубои. Ами завърналият се Дарвин? За разлика от предишното си пътешествие той не може да обиколи света с ветрохода „Бигъл“, но може да си запази място в някоя подводница; защо пък не при капитан Немо?
46
— Как се чувстваме днес във водата? — пита Кърт и смръква малко енфие.
Аз си мълча. От опит знам, че не очаква отговор. Когато е неуверен, Кърт започва да се шегува за собствено самочувствие. Сега е залепил на стената голяма електрическа схема. Гледа я втренчено, полузяпнал, с издадена напред горна устна; сверява с компас посоките, на гърба на телефонно тефтерче нанася с молив бележки, които носи от вкъщи. Току зарязва схемата и се втурва из стаята да търси било то бушон, било контакт или реле. Но схемата се оказва идеализирано отражение на действителността. На няколко пъти Кърт е почти готов да се откаже.
— Правя го заради теб, Ипсилон. Мисля, че не би било лошо да излезеш оттук и да се пораздвижиш.
Кърт се щура из стаята с надрасканите си листчета като игрива птица или щука. След толкова ремонти напоследък електрическата инсталация сигурно е съвсем объркана. Кърт пуска една шумна победоносна ругатня, когато най-сетне открива търсената разпределителна кутия под перваза на прозореца. Смъква я и идва да ми я покаже: 24 предпазителя, като малки органови тръби, а между тях лепкави валма прахоляк и топки от косми.
— Луд късмет имаш, че не е станало някое късо в главата ти.
Кърт отбелязва нещо с цифра върху електрическата схема и написва същата цифра на едно листче, което лепва върху капака на разпределителната кутия. След това отново я завинтва на място — без да я почисти.
— Бабината врана хвръкна отзарана, литна перушина и гората хвана…! — тананика си Кърт и със секача сочи телекамерата. — Наумил съм си да направим един малък опит извън програмата. Нали десният ти нервус оптикус е свободен.
Кърт има предвид стърчащия сляп зрителен нерв на другото, липсващото ми око. Все не проумявах какъв е смисълът да махнат едното ми око, пък да оставят зрителния му нерв. Сега започвам да разбирам.