— О-М-Г-А.
— Казват се Ипсилон и Омега. И не са сами — съпровожда ги като приятел и закрилник същество, съвсем различно от тях — по-скоро морска русалка. Е, не златолюспеста и с опашка като на риба. Но с подводна маска на лицето, кислородна бутилка на гърба и плавници на краката. Странната русалка се казва…
— Е-М-А!
— Казва се Ема и е най-добрата приятелка на Омега и Ипсилон. А сега мисля, че е време за сън. Поуспокои ли се?
— Л-К-А Н-О-Щ.
Вече сме двама. Навярно не бива да възлагам прекалено големи надежди на Омега, но спокойно мога да кажа: ние сме двама. Едва сега се отърсвам от опасенията си. Виждах в лицето на Омега свой заместник. Мислех, че в „Биомаш“ са ме отписали като провал. Че само чакат Омега да се посъвземе, за да ме ликвидират. Как иначе да си обясня къде са изчезнали Алфа, Бета, Гама и т.н.? Всички мозъци, които са треперели тук — от колко време насам? Години? Десетилетия?
Утре вечер ще си поговоря вече сериозно с Омега. Две неща са задължителни: трябва да действаме сплотено, но и да се покажем усърдни пред нашите работодатели. Да спечелим уважението им с умения. Да станем незаменими за тях. Никой с пръст няма да ни пипне, докато имат нужда от нас. И усърдието ни не бива да се свежда до задължение. Никой няма да има полза, ако лентяйстваме и се задоволяваме само с най-необходимото. Обратното, трябва да ги спечелим изведнъж. Никъде не е казано, че в крайна сметка в подчинение ще се озовем именно ние. Току-виж сме станали бъдещите господари. Безспорно зависими от медицинското обслужване, но все пак с властта да се разпореждаме. Нали господството на човека над животинските видове по земята се дължи именно на интелектуалното му превъзходство. Но човек може да запази надмощието си само докато има преднина. А двамата с Омега принадлежим към вид, който превъзхожда човека.
48
Доста преди обичайното време за сутрешната визитация Кърт влиза в лабораторията с тромава крачка. Придърпва едно трикрако столче и сяда, като се облакътява и отпуска глава на перваза на нишата с моя аквариум. Отдалеч му личи, че не е спал тази нощ.
— Дойдох да се сбогувам, Ипсилон. Срокът на пробното ми назначение изтича в края на месеца. Но от днес нататък няма да идвам на работа.
— Означава ли това, че Ема ще поеме грижите около мен?
— Преди да напусна, възнамерявам обаче да ти кажа някои истини. Жал ми е за теб — държат те в този аквариум сякаш си амеба! Знаеш ли защо решиха да ме изхвърлят така изведнъж? Заради малкото удоволствие, което си позволихме с контролната камера. А те откриха това едва вчера! Кой ти има време да гледа всички видеокасети! Вчера обаче идваха от полицията по повод на няколко изчезнали досиета. Поискаха да изгледат всички касети. И какво откриха? Прекъсване в записа на една от касетите. А преди прекъсването — приготовленията ми да те включа към камерата. Но истинската причина е друга, Ипсилон! Това беше само предлог. Кажи ми как да не се ядосвам! Уволнява ли се човек заради желанието му да поекспериментира? Не, работата е там, че не са доволни от научната ми дейност. Струва им се, че напредва прекалено бавно. Не разбират, че сериозната научна работа изисква много време. Дори Джордж не проумява това. Може би вътрешно разбира. Но нали е принуден да се съобразява с ревизорите.
— Лошо, лошо.
— Не могат обаче да ми запушат устата. Искам да кажа тук. Защото навън само да си развържа езика, и спукана ми е работата. Но с теб е друго, ти не си човек от индустриалния шпионаж. Най-малкото според законните положения. Затова пък си кръгъл глупак. И ти, и твоят събрат Омега, дето минавате за ужасно умни. Нищо не разбирате вие, нищичко! Въобразяваш си, че ти треперят в тази лаборатория като на особено ценен талисман. А всъщност за тях си просто опитна мишка сред менажерията им от други опитни животни. Знаеш ли с какво се занимавахме последните няколко месеца? Опитай се да отгатнеш де! Ще отгатнеш на кукуво лято. Изчаквахме само емоционалният ти живот да се съсредоточи там, където му е мястото — в дясното полукълбо. Разбра ли сега? Отсявахме зърното от плявата. Чувствата — в дясната купчина, разумът — в лявата… Кърт се подхилва на остроумието си, поглежда часовника и с помощта на употребена вече пластмасова спринцовка всмръква малко енфие.