— Не, обърни се обратно — заповяда Маги.
Джем се подчини, чувствайки се глупав и уязвим с гръб към света и с нос залепен за студения камък. Вътре беше влажно и миришеше на урина и секс.
Чудеше се дали Маги не му крои някакъв номер. Може би беше отишла да доведе някоя от проститутките да я натика при него в нишата, където той нямаше да може да избяга. Тъкмо се канеше да се обърне и да я обвини, когато чу съблазняващия й глас в ухото си:
— Познай откъде говоря.
Джем се обърна рязко. Маги я нямаше. Той прекрачи навън и се огледа, чудейки се дали не му се е сторило, че чува гласа й. Тогава тя излезе от тъмнината на нишата срещу него, от другата стана на моста.
— Влез пак вътре! — извика тя.
Джем отново се напъха в нишата с лице към стената, напълно объркан. Как можеше да шепне в ухото му и след това да изтича през пътя толкова бързо? Чакаше да го направи пак, като си мислеше, че този път ще я хване. Премина карета. Когато стана тихо, той отново чу отблизо гласа й:
— Здрасти, Джем. Кажи ми нещо хубаво.
Джем надникна навън, но нея я нямаше. Поколеба се и пак се обърна към стената.
— Хайде, Джем, няма ли да кажеш нещо? — шептеше гласът й зад камъка.
— Ти чуваш ли ме? — попита Джем.
— Да! Не е ли невероятно! И аз те чувам, и ти ме чуваш!
Джем се обърна и погледна към другата ниша. Маги се размърда леко и той долови проблясък по белия шал около раменете й.
— Как го направи? — каза той, но отговор не последва. — Маги? — Когато и този път не отговори, Джем се обърна с лице към стената. — Чуваш ли ме?
— Сега те чувам. Трябва да си с лице към стената, нали разбираш. Иначе не става.
Минаха две карети и заглушиха останалите й думи.
— Но как е възможно? — попита Джем.
— Не знам. Просто се чува. Една от проститутките ми каза за това. Най-хубаво е, ако пееш.
— Ако пея?
— Давай, изпей една песен.
Джем се замисли и след минута запя:
Гласът му все още беше силен, макар че скоро щеше да заглъхне. С лице към своята издълбана стена, Маги се радваше, че е сама в мрака, за да може да слуша Джем, без да трябва да му се подиграва. Напротив, можеше да се усмихва, слушайки простичката му песен и ясния му глас.
След края на песента и двамата се умълчаха. Мина още една карета. Маги можеше да подхвърли някоя остроумна забележка — да го подразни, че пее за цветя, или да го подкачи, че тъгува за селото си. Ако бяха сред хора, със сигурност щеше да го направи. Но те бяха сами, сгушени между неподвижните камъни, защитени от света и все пак свързани чрез звуците.
Така че тя не му се присмя, а отвърна с песен:
Чу как Джем се смее тихо.
— Никога не съм казвал, че селото е по-хубаво от града. — рече той. — Не знам и дали са напълно различни.
— Разбира се, че са.
— Не знам — повтори Джем. — В Ламбет има улици със същите цветя като в нашата долина — иглики, метличина и перуники. Но аз и без това никога не съм разбирал противоположностите.
— Много е просто. — Гласът на Маги се носеше около него. — Едното е точно обратното на другото. Обратното на съвсем тъмна стая например е осветена стая.
— Но стаята си е стая и в двата случая.
— Тогава не мисли за стаята. Просто мисли за черното и бялото. Е, ако не си мокър, тогава какъв си?
— Сух — каза Джем след минута.
— Това е то. Ако не си момче, си…
— Момиче. Аз…
— Ако не си добър, си…
— Лош. Знам, но…
— И няма да отидеш в рая, а в…
— Ада. Престани! Знам всичко това. Просто смятам… — покрай тях изтрополи карета и заглуши думите му. — Трудно е да се говори за това по този начин — каза Джем, когато стана тихо.
— Какво, от противоположни страни на пътя ли? — Смехът на Маги екна в каменната ниша на Джем. — Тогава ела при мен.
Джем изтича отсреща, а Маги излезе от своята ниша.
— Ето — рече тя. — Сега сме момче и момиче от една и съща страна на пътя.
Джем се намръщи.
— Но това не е противоположното на нас — каза той, посочвайки мястото, откъдето току-що беше дошъл. — Това е просто отсрещната страна. Не значи, че там е различно. Тази страна на пътя, отсрещната страна на пътя — те са все страни на пътя.