— Пишете на обратно, нали, господине? — каза Джем, макар да знаеше, че не бива да го прекъсва.
Мистър Блейк не отговори, докато не стигна края на реда.
— Точно това правя, момчето ми, точно това.
— Защо?
— Пиша с един разтвор, който ще остане на листа, а всичко друго ще бъде проядено от киселина. После, като ги отпечатам, думите няма да вървят на обратно.
— Не както са сега?
— Да, момчето ми.
— Извинявай, че те безпокоя — обади се съпругата му, — но Джем и Маги ми казаха нещо, което трябва да чуеш. — Тя кършеше ръце, дали заради това, което Джем и Маги й бяха казали, дали защото чувстваше, че пречи на съпруга си. Джем не беше сигурен коя е причината.
— Няма нищо, Кейт. Докато съм спрял, би ли ми донесла още малко терпентин? Има в съседната стая. И чаша вода, ако обичаш.
— Разбира се. — Мисис Блейк излезе от стаята.
— Как се научихте да пишете на обратно? — попита Джем. — С огледало ли?
Мистър Блейк погледна металния лист.
— Практика, момчето ми, практика. Лесно е, като си го правил много пъти. Всичко, което гравьорите правят, се печата на обратно. Гравьорът трябва да може да го вижда и по двата начина.
— От средата на реката.
— Точно така. Сега, какво искахте да ми кажете?
Джем повтори това, което Маги беше казала в кухнята.
— Решихме, че трябва да ви предупредим за посещението довечера — завърши той. — Джон Робъртс звучеше заплашително — добави Джем, когато мистър Блейк не реагира на новините. — Притеснихме се да не ви докарат неприятности.
— Благодаря ви, деца мои — отвърна мистър Блейк. — Не се учудвам на това, което чувам. Знаех, че ще се случи.
Той не реагира така, както Маги беше очаквала. Тя мислеше, че ще скочи и ще направи нещо — ще вземе една чанта и ще напусне къщата или ще скрие всички книги и памфлети и нещата, които е отпечатал, или ще барикадира предните прозорци и вратата. Но той просто им се усмихна, после натопи четката в паничка с нещо подобно на лепило и продължи да пише думи на обратно върху металния лист. На Маги й се прииска да ритне стола му и да изкрещи: „Чуйте ни! Може да сте в опасност!“, но не се осмели.
Мисис Блейк се върна с шише терпентин и чаша вода и ги остави до съпруга си.
— Сигурно са ти казали, че довечера ще дойдат хора от сдружението. — Поне тя изглеждаше загрижена за това, което Джем и Маги им бяха казали.
— Казаха ми, скъпа.
— Мистър Блейк, защо искат да посетят точно вас? — попита Джем.
Мистър Блейк направи гримаса и като остави четката, се завъртя на стола, за да ги погледне.
— Кажи ми, Джем, за какво според теб пиша аз?
Джем се поколеба.
— За децата — предположи Маги. Мистър Блейк кимна.
— Да, момичето ми, за децата и за безпомощните, и за бедните. За изгубените, измръзналите и гладните хора. Правителството не обича някой да му казва, че не се грижи за народа. Смятат, че проповядвам революция като тази във Франция.
— А така ли е?
Мистър Блейк заклати глава по начин, който можеше да значи и да, и не.
— Тате казва, че французите са станали лоши, убиват невинни хора — рече Маги.
— Не се учудвам. Не се ли лее кръв преди възмездието? Четете Библията и ще видите много примери за това. Погледнете Откровението на Йоана, там кръвта се лее по улиците. Хората, които възнамеряват да дойдат довечера, обаче искат да спрат всекиго, който оспорва деянията на управляващите. Но неконтролираната власт води до морална тирания.
Джем и Маги мълчаха, опитвайки се да следят думите му.
— Така че, деца мои, затова трябва да продължа да пиша песните си и да бягам от тези, които искат да ми запушат устата. Това и правя. — Той отново обърна стола си към масата и пак взе четката.
— Какво печатате сега? — попита Джем.
— Още една песен, която няма да харесат? — добави Маги.
Мистър Блейк погледна любопитните им лица и се усмихна. Сетне пак остави четката, облегна се назад и започна да рецитира:
Маги почувства как лицето й поруменява и пламва. Не смееше да погледне Джем. Иначе щеше да види, че и той не гледа към нея.