— Снимките на участниците в сириуската експедиция — каза тя в микрофона.
След няколко секунди на екрана на информатора се появи нечие лице.
— Той ли е? — Обърна се Сел към вълка.
— Не.
— Този ли е?
На екрана се появиха няколко лица.
— Да — каза най-сетне вълкът.
— Всичко съвпада…
— Не си ми обяснила — реши да напомни вълкът.
— Почакай…
Пръстът й два пъти посегна към бутона, преди да го натисне.
— Викам Борк, геолога на сириуската експедиция. Трябва да е в града. Предайте му… — Сел се запъна — че го викам по спешна работа.
Вълкът не се учуди, че Сел разговаря с неодушевен предмет, нито, че този предмет ще потърси човека, който се намира нейде в града. Не го разбираше, но беше привикнал с това и се отнасяше към предметите от типа на информатора както към дъжда и снега. Но в поведението на Сел, в думите и движенията й той долавяше растяща тревога и това го караше да бъде нащрек.
Няколко минути минаха в мълчание. Най-сетне стената срещу вълка се стопи и стаята сякаш се съедини с друга, по-просторна и ярко осветена. Седящият на бюрото човек вдигна глава. Щом видя момичето, стана и те се озоваха един срещу друг — тя със сдържано вълнение, той с осанката на непоколебима увереност.
— Извинете, че ви безпокоя — бързо заговори Сел. — Ще пристъпя направо към въпроса. Пясъкът, който днес сте показали на вълка, у вас ли е?
— На какъв вълк? — Космонавтът гледаше втренчено Сел.
— Ето на този.
— А, на моя сив приятел ли? Сега си спомням. А какво има?
— Това наистина ли е пясък?
— И даже много красив — Борк се усмихна. — Да ви го покажа ли?
Той извади от бюрото познатата на вълка епруветка.
— Прелестен, нали?
— Сигурен ли сте, че е пясък? Да не би да е колония от живи организми?
— Не, разбира се. Откъде ви хрумна такава мисъл?
— Мина ли през карантината?
— Разбира се. Извинете, но аз още не разбирам…
— Може би това не е пясък.
Усмивката на Борк угасна. Сел накъсо му разправи всичко.
— Не искам да обидя вашия сив приятел — в гласа на Борк прозвуча ирония. — Но съгласете се, че…
— Вълкът никога не греши във фактите — рязко каза Сел. Веждите на Борк се вдигнаха. — Той може да сгреши в изводите. Но щом казва, че песъчинката се е държала като жив организъм, значи е така.
— Трудно ми е да споря при вашата убеденост. Да допуснем, че диагнозата ми е невярна. Но нима мислите, че сътрудниците от карантината не биха различили минерал от жив организъм?
— От плесен… — тихо го поправи Сел.
— Да, плесен. — Увереността напусна за миг Борк. — Не, не е същият случай. — Гласът му стана твърд. Тогава те просто не забелязаха спори.
— Не искате да повярвате ли?
— Не мога да повярвам, че този пясък е жив — Борк размаха епруветката. — Простете, но фантазията на животните…
— Фантазията за съжаление у тях е слабо развита — гласът на Сел прозвуча сухо. — Вълчо, това пясък ли е, или не?
— Не мога да го подуша!
— Ах, да! Борк, извинете за нахалството, но ще ви помоля да дойдете тук.
— За да може вашият звяр да произнесе своята присъда ли?
— Не е там работата.
— Да, права сте. — Борк направя крачка и изразът на лицето му се промени. — Извинете ме, забравих, че и суха пръчица може да стрелне… — Къде се намирате? Добре, ще бъда у вас след седем минути.
Стаята на Борк изчезна. Сел въздъхна. Ръката й погали вълка.
— Не ни вярват, вълчо… Та и аз самата не си вярвам.
— Обясни!
— Едва ли ще разбереш. Виж какво, в Космоса се срещат много необикновени форми на живот. Причудливи, странни… Затова всичко, което попада оттам на Земята, се подлага на най-строга проверка. Особено всичко живо. Не винаги живото е опасно. Най-често дори е безвредно. Но веднъж през контрола мина плесен. Отдавна беше, ти още не си бил роден. Стана нещо страшно, едва се справихме. Надявам се, че този път…
— Не исках да те плаша…
— Знам. Сега всичко ще се изясни. Може би греша. А, ето го и Борк… Влизайте!
Борк енергично стисна протегнатата ръка, кимна на вълка и веднага отвори епруветката.
— Е, какво ще кажеш? — Обърна се Сел към вълка.
— Мирише на живо.
— Как? Нали казваше, че…
— Тогава беше пясък, но сега не е.
Борк се намръщи. Той дълго и изпитателно гледа вълка, сякаш търсеше да го уличи в измама. После, без да каже нищо, взе чист лист, отсипа малко от пясъка и го постави в микроанализатора. Пламна едва забележимо облаче. Борк погледна скалата на уреда и се обърна към Сел.
— Виждате ли?
— Тези цифри нищо не говорят.
— Те говорят за химичния състав и строежа на обекта. И едното, и другото показва, че е минерал.