Съдържание
Авторски права
За автора
Анотация
Бъдете доблестни мъже
Сняг
Сняг
Четири сезона все годината повтаря
Сняг
Война
Сняг
Война
Примирие
Сняг
Примирие
Сняг
Примирие
Сняг
Примирие
Сняг
Примирие
Мир
Сняг
Като лисица в дупка
Утре ще е прекрасен ден
Утре ще е прекрасен ден
Утре ще е прекрасен ден
Земя на ново начало
Дълга, тежка война
Краят на началото
Бъдете доблестни мъже
Сняг
Огрени от слънцето висини
Сняг
Благодарности
Издателство „Колибри“
Книжарници в Cофия
Авторски права
Kate Atkinson
LIFE AFTER LIFE
Copyright © Kate Atkinson 2012
© Ралица Кариева, превод
© Стефан Касъров, художник на корицата
ИК „Колибри“, 2015
ISBN 978-619-150-640-8
За автора
Кейт Аткинсън е родена през 1951 г. в Ню Йорк, но живее в Единбург, Шотландия. Дебютният ѝ роман „Зад кулисите на музея“, който през 1995 г. печели наградата „Уитбред“ (сега „Коста“) за книга на годината, изстрелва писателката високо на литературния хоризонт. През 2014 г. тя спечели отличието за втори път за романа Живот след живот, който беше обявен за най-добър роман на 2013-а. Наградата ѝ беше връчена за трети път за God in Ruins (2015), определен от журито като гениален. Така Кейт Аткинсън стана първата в историята трикратна носителка на литературната награда „Коста“ за най-добър роман на годината.
Аткинсън е автор и на сборника разкази „Това не е краят на света“, както и на високо оценените от литературната критика романи „Емоционална шантавост“, „Кога ще има добри новини?“, „Излезе рано, взе кучето ми“.
През 2011 г. получава Ордена на Британската империя за своето творчество.
Анотация
Какво би станало, ако имахте възможност да живеете живота си отново и отново, докато най-сетне стане така, както го искате?
През 1910 година по време на снежна буря в Англия едно бебе се ражда и умира, преди да е поело първия си дъх.
През 1910 година по време на снежна буря в Англия същото бебесе ражда и живее, за да разкаже своята история.
Урсула се ражда и умира още много пъти – на пет години се удавя; на дванайсет загива при падане от прозореца; и за пореден път издъхва на двайсет, когато в едно мюнхенско кафене стреля по Адолф Хитлер и така променя историята на света...
Ами ако наистина има втори шанс? Трети? Всъщност безброй шансове да изживеете живота си? Ако ви се удаде възможност да промените хода на историята, бихте ли го направили наистина?
„Живот след живот“ следва Урсула Тод през бурните събития на миналия век отново и отново. С остроумие и състрадание Кейт Аткинсън намира топлина дори в най-тежките мигове на живота и показва изключително умение да извиква миналото. Тук виждаме нейната истинска дълбочинаи изобретателност – в този роман, посветен на най-доброто и най-лошото в нас.
На Елиса
Какво ще стане, ако някой ден или някоя нощ в най-самотната ти самота към тебе се прокрадне един демон и ти каже: „Този живот, какъвто сега го живееш и си го живял, ще си принуден да изживееш още веднъж и още безброй пъти [...]“. Няма ли да се хвърлиш ничком и да скърцаш със зъби, и да проклинаш демона, изрекъл тези слова? Или си изживял веднъж някакъв чудесен миг, когато би му отвърнал: „Ти си бог и никога не съм чувал нищо по-божествено!“.
Ницше, „Веселата наука“1
Всичко върви и нищо не стои [на едно място].
Платон, „Кратил“2
А ако имахме възможност да го живеем отново и отново, докато накрая е идеално? Нямаше ли да е прекрасно?
Едуард Бересфорд Тод
Бъдете доблестни мъже3
Ноември 1930 година
В кафенето я посрещнаха тежък облак цигарен дим и лепкава задуха. Навън валеше и по кожените палта на жените по масите още потреперваха капчици като фина роса. Рояк сервитьори с бели престилки се стрелкаха насам-натам и задоволяваха всички потребности на отмарящите Münchner4 – кафе, сладкиши и клюки.
Той седеше на маса в дъното, наобиколен от обичайните лакеи и подлизурковци. Урсула за първи път виждаше жената до него, изрусена, с тежък грим, най-вероятно актриса. Блондинката запали цигара, като превърна този най-обикновен жест във фалическо представление. Знаеше се, че той предпочита скромни и здрави жени, най-добре баварки. С престилки и чорапи до коленете, за бога!
Масата бе отрупана. Bienenstich, Gugelhupf, Käsekuchen5. Той ядеше Kirschtorte. Обичаше сладкиши. Нищо чудно, че изглеждаше толкова отпуснат, как изобщо беше избегнал диабета. Мекото отблъскващо тяло (в ума ѝ изплува сурово тесто) под дрехите, което никой никога не виждаше. Не беше много мъжествен. Забеляза я и се усмихна.