Като малка – период от живота си, към който Урсула непрекъснато се връщаше напоследък, – беше чела приказки за онеправдани принцеси, които се спасяват от похотливи бащи и завистливи мащехи, като намазват белите си лица със сок от орехи и посипват с пепел косите си, за да минат за циганки, чужденки, просякини. Как ли се приготвяше сок от орехи, едва ли човек можеше да отиде да го купи в бакалията. Освен това вече не беше безопасно да си смугъл чужденец. Ако искаш да оцелееш, много по-добре беше да си тук, на Оберзалцберг – „Вълшебната планина“, – в царството на преструвките, „Върха“, както го наричаха в тесния кръг на избраните.
Какво, за бога, правеше тя тук, питаше се Урсула, и кога можеше да си тръгне? Фрида вече се чувстваше добре, почти се беше възстановила. Урсула се зарече днес да говори за това с Ева. В крайна сметка не бяха затворници, имаха право да си тръгнат, когато пожелаят.
* * *
Ева запали цигара. Фюрерът отсъстваше и мишката си позволяваше волности. Той не ѝ даваше да пуши и да пие, нито пък да си слага грим. Урсула донякъде се възхищаваше на малките жестове на непокорство на Ева. Откакто бе пристигнала в Бергхоф с Фрида преди две седмици, фюрерът беше идвал два пъти и всяко пристигане и заминаване беше голямо събитие за Ева, за всички. Отдавна беше установила, че райхът не е нищо повече от пантомима и спектакъл, „история, разказана от луд, със много шум и бяс70 – писа на Памела тя. – За съжаление обаче, без скрит смисъл“.
Подканена от Ева, Фрида се завъртя и се засмя. Тя бе течното ядро в сърцевината на Урсула, тя бе добрата страна на всичко, което Урсула правеше или мислеше. Урсула би вървяла по острието на бръснача до края на живота си, ако с това би помогнала на Фрида. Би горяла в пламъците на ада, за да я спаси. Би се удавила в най-дълбоките води, за да може Фрида да изплува. (Беше обмислила всевъзможни крайни сценарии. Добре е човек да е подготвен.) Не беше подозирала (Силви с нищо не го бе показала), че майчината любов може да бъде толкова болезнена.
„О, да – бе ѝ казала Памела, сякаш говореше за нещо съвсем обикновено, – превръща те в обикновена вълчица.“ Урсула обаче не се смяташе за вълчица, тя беше мечка.
По тукашния Връх скитаха истински вълчици – Магда, Еми, Маргарете, Герда – съпругите на висшите партийни функционери, които се боричкаха за власт и раждаха безброй деца с плодовитите си утроби за райха, за фюрера. Те бяха опасни, хищни животни и мразеха Ева, „die blöde Kuh“, „тъпата крава“, която по един или друг начин беше успяла да надделее.
Със сигурност всяка една от тях би дала мило и драго да стане спътница в живота на славния водач на мястото на незначителната Ева. Нима мъж от неговия калибър не заслужаваше една Брунхилде или поне Магда или Лени? Или дори Валкирия, „госпожица Митфорд“, Fräulein Митфорд71, както я наричаше Ева. Фюрерът се възхищаваше на Англия, най-вече на аристократичната, империалистична Англия, макар че това възхищение едва ли щеше да го спре, когато дойдеше време да я разруши.
Ева ненавиждаше всички валкирии, потенциални претендентки за вниманието на фюрера, омразата ѝ се раждаше от страх. Най-голяма антипатия изпитваше към Борман, сивия кардинал на Върха. Той държеше кесията, той купуваше подаръците на фюрера за Ева и даваше парите за кожените палта и обувките „Ферагамо“, като по този начин постоянно ѝ напомняше, че тя е просто една куртизанка. Урсула се чудеше откъде се взимат кожените палта, в крайна сметка повечето кожухарски магазин в Берлин се държаха от евреи.
Колко ли болезнено засядаше в гърлото на вълчиците фактът, че партньорката на фюрера е обикновена продавачка. Когато се запознала с него, сподели с Урсула Ева, работела във фотоателие „Хофман“ и се обърнала към него с „хер Вълк“. „Адолф на немски означава благороден вълк“ – поясни тя. Колко ли му е харесало само, помисли си Урсула. Никога не бе чувала да го наричат Адолф. (Дали Ева го наричаше „майн фюрер“ дори и в леглото? Изглеждаше напълно възможно.)
– Знаеш ли, че любимата му песен – каза през смях Ева, – е „Кой се страхува от големия лош вълк?“?
– От филма „Трите прасенца“ на Дисни? – попита изненадано Урсула.
– Да!
О, помисли си Урсула, нямам търпение да го кажа на Памела.
* * *
– А сега една с мама – каза Ева. – Вземи я на ръце. Sehr schön.72 Усмивка!