Трябваше да си остане в Англия. Трябваше да остане във Фокс Корнър с ливадата и горичката, и поточето, което минаваше през гората със синчец.
Дойде ред на военните машини.
– Ето ги и танковете – обяви на английски Юрген при вида на първите танкове „Панцер“, натоварени на платформи. Английският му беше добър, беше прекарал една година в Оксфорд (на което се дължаха и познанията му за крикета). После дойдоха панцерите на собствен ход, мотоциклети с кош, бронирани коли, съпровождани от елегантната кавалерия (Урсула събуди Фрида да види конете), после артилерията – от леки зенитни системи до огромни оръдия.
– К-3 – отбеляза с възхита Юрген, сякаш това трябваше да ѝ говори нещо.
Парадът демонстрира напълно необяснима за Урсула любов към реда и правата линия. В това отношение не се различаваше от другите паради и демонстрации – цял театър, – само че този изглеждаше по-войнствен. Нищо чудно, че имаше работа за всички. „Според Морис, ако искаш да спасиш икономиката, ти трябва война“, бе писала Памела. А за какво ти е да се въоръжаваш, ако не за да воюваш?
– Превъоръжаването ни помогна да възстановим самочувствието си – каза Юрген, – накара ни отново да се гордеем със страната си. Когато генералите се предадоха през 1918 година...
Урсула изключи, твърде често бе слушала все същите доводи. „В крайна сметка последната война я започнаха те – писа ядосано на Памела тя. – Ще си помисли човек, че единствено на тях е било трудно след това, че никой друг не е бил беден, гладен и покрусен.“ Фрида се събуди отново, беше кисела. Урсула ѝ даде шоколад. И Урсула бе кисела. Доядоха шоколада.
Краят бе доста вълнуващ. Събраните знамена оформиха дълга ивица пред подиума на Хитлер – толкова прецизно бяха подредени, сякаш изрязани с бръснач, след което знаменосците ги сведоха в негова чест. Тълпата обезумя.
– Какво ще кажеш? – попита Юрген, докато чакаха да слязат от голямата трибуна. Носеше Фрида на рамене.
– Величествено – отвърна Урсула. Усещаше как в слепоочието ѝ се заражда главоболие. – Беше величествено.
* * *
Болестта на Фрида започна с висока температура една сутрин преди няколко седмици.
– Лошо ми е – оплака се тя.
Урсула допря ръка до челото ѝ, беше лепкаво.
– Недей да ходиш на градина, днес може да останеш с мен.
– Лятна настинка – каза Юрген, след като се прибра.
Фрида от малка имаше проблеми с гърдите („Прилича на майка ми“, бе отбелязала мрачно Силви.) и вече бяха свикнали с течащия нос и зачервеното гърло, но този път не беше обикновена настинка, тя бе цялата отпусната. Кожата ѝ гореше като огън.
„Сваляйте температурата“, нареди лекарят и Урсула ѝ слагаше студени компреси на челото и ѝ четеше приказки, но колкото и да се стараеше, Фрида не успяваше да се насили да ги слуша. После започна да бълнува и докторът ѝ преслуша гърдите. „Бронхит, трябва да го изчакате да мине.“ През нощта обаче състоянието ѝ се влоши рязко, завиха почти безжизненото ѝ телце в одеяло и се втурнаха към най-близката болница, католическа. Пневмония.
– Много е зле – рече дежурният лекар, сякаш вината бе едва ли не тяхна.
Две денонощия Урсула остана край леглото на Фрида, държеше малката ѝ ръчица, за да не ѝ позволи да напусне този свят. „Да можех аз да взема болестта“, прошепна Юрген от другата страна на избелените колосани чаршафи, които също помагаха да задържат Фрида на този свят. Монахините с огромни покривала на главите се носеха край тях като галеони. Колко ли време им отнемаше, запита се Урсула в един от кратките мигове, в които вниманието ѝ не бе изцяло насочено към Фрида, да закрепят тези покривала сутрин? Тя самата не би се справила. Това ѝ се струваше достатъчна причина да не иска да бъде монахиня.
Със силата на волята си заставиха Фрида да живее. Triumph des Willens73. Кризата отмина и тя пое по дългия път на оздравяването. Беше бледа и слаба и щеше да има нужда от време да се възстанови напълно, и една вечер, когато се прибра у дома от болницата, Урсула завари плик, донесен лично в дома им. Когато Юрген се прибра от работа, тя му го показа.
– От Ева.
– Коя е Ева?
* * *
– Усмивка! – Щрак, щрак, щрак. Трябваше да се поддържа доброто настроение на Ева, нали? Урсула нямаше нищо против. Беше много мило, че Ева ги покани, за да може Фрида да подиша чист планински въздух и да се храни с пресни зеленчуци, яйца и мляко от Гутсхоф, малката ферма под Върха.