– Това заповед ли е? – попита Юрген. – Можеш ли да откажеш? Искаш ли да откажеш? Надявам се, че не. Освен това ще ти помогне за главоболието.
Напоследък бе забелязала, че колкото повече Юрген се издигаше сред ешелоните на министерството, толкова по-едностранчиви ставаха разговорите им. Той правеше изявления, задаваше въпроси, отговаряше им и вадеше заключения, без изобщо да я включва в разговора. (Сигурно така правеха адвокатите.) Изглежда, дори не се усещаше.
– Значи старият пръч все пак има жена, а? Кой да предположи? Ти знаеше ли? Не, иначе щеше да ми кажеш. А ти дори я познаваш. Това може само да ни е от полза, нали? Да сме толкова близо до трона. За моята кариера, което означава и за нас. Liebling, мила – добави той, съвсем между другото.
Урсула смяташе, че да се намираш близо до трона е доста опасно.
– Не познавам Ева – каза тя. – Никога не съм я виждала. Познава я фрау Бренер, по-точно познава майка ѝ фрау Браун. Клара е работила в „Хофман“ заедно с Ева. Ходили са заедно на детска градина.
– Невероятно, от Kaffeeklatsch74 до самодържеца само три стъпки. Фройлайн Ева Браун знае ли, че нейната приятелка от детската градина Клара е омъжена за евреин?
Изненада я не друго, а начинът, по който изрече думата. Jude.
– Нямам представа. Не съм част от техния Kaffeeklatsch.
* * *
Фюрерът заемаше толкова много място в живота на Ева, че когато го нямаше, тя бе като празна черупка. Всяка вечер разговаряше с любимия си по телефона, а ушите ѝ бяха винаги наострени като на куче за вечерното позвъняване, което щеше да пренесе гласа на господаря ѝ близо до нея.
Пък и тук горе почти нямаше какво да се прави. След известно време трамбоването по горските пътеки и плуването в (леденото) Кьонихзее ставаше по-скоро досадно, отколкото ободряващо. Човек не може вечно да бере диви цветя и да се препича на шезлонга на терасата, без да полудее. На Върха имаше цяла орда бавачки и помагачки, които тичаха след Фрида, така че Урсула се озова с почти толкова свободно време, с колкото разполагаше и Ева. Постъпила бе глупаво, че си бе взела само една книга, макар и дебела, „Вълшебната планина“ на Ман. Нямаше представа, че е в списъка със забранените книги. „Много сте смела да четете тази книга, нали знаете, че е от техния списък със забранените?“, бе казал един офицер, като я видя. Начинът, по който говореше, подсказваше, че той не е „от тях“. Какво толкова можеха да ѝ сторят? Да изтръгнат книгата от ръцете ѝ и да я изгорят? Иначе беше мил мъж. Баба му била шотландка и той бил прекарал не една весела ваканция в Шотландия.
Im Grunde hat es eine merkwürdige Bewandtnis mit diesem Sicheinleben an fremdem Orte, dieser – sei es auch – mühseligen Anpassung und Umgewöhnung. На Урсула ѝ беше трудно да си го преведе, навярно беше нещо от рода на: „Всъщност има нещо особено в това вживяване на чуждо място, в това – нека и така да бъде – мъчително приспособяване и привикване“75. Колко вярно, помисли си. Не беше лесно да се чете Томас Ман. С готовност би го заменила за кашон с готическите романи на Бриджит. Те със сигурност нямаше да са забранени.
* * *
Планинският въздух изобщо не беше помогнал на главоболията ѝ (Томас Ман също). Даже може да се каже, че се бяха влошили. Kopfschmerzen, главата ѝ започваше да пулсира само при звука от думата.
– Не откривам нищо нередно – бе ѝ казал лекарят в болницата и ѝ предписа веронал. – Сигурно е на нервна почва.
Ева не притежаваше толкова интелект, че да е забавен събеседник, но в крайна сметка Върхът не беше двор на интелигенцията. Единственият човек, който можеше да бъде наречен мислител, беше Шпеер. Това не означаваше, че животът на Ева е неизследван, даже напротив, подозираше Урсула. Усещаха се депресията и неврозите, скрити под повърхностния слой Lebenslust, радост от живота, но един мъж не иска от любовницата си тревожност, нали?
Урсула предполагаше, че за да има успех като любовница (макар самата тя да нямаше никакъв опит в това отношение), жената трябва да предлага Gemütlichkeit, утеха и облекчение, да бъде като възглавница, на която човек да си положи уморената глава. Ева беше дружелюбна, дърдореше за маловажни неща и не се мъчеше да е твърде остроумна и проницателна. Мъжете с власт се нуждаят от жени, които не са предизвикателни, а домът не трябва да се превръща в арена за интелектуални спорове. „Собственият ми съпруг ми го каза, така че сигурно е така!“, писа на Памела тя. Не беше говорил за себе си, нали не беше човек с власт. „Засега“, бе се засмял той.
Светът на политиката засягаше Ева дотолкова, доколкото отнемаше обекта на нейното обожание. Тя бе прокудена от обществения живот, нямаше официален статут, по-точно нямаше никакъв статут, беше вярна като куче, но получаваше по-малко признание и от едно куче. Дори Блонди, немската овчарка на фюрера, бе на по-високо стъпало в йерархията от нея. Ева още страдаше, че не ѝ бяха позволили да се запознае с херцогинята на Уиндзор, когато тя бе дошла на посещение в Бергхоф.