Урсула се намръщи, като чу това.
– Но тя е нацистка, нали знаеш – бе възкликнала тя, без да се замисля. („Май трябва повече да внимавам какво говоря!“, писа после на Памела.)
– Да, разбира се – бе отвърнала простичко Ева, сякаш най-нормалното нещо на света бе съпругата на абдикиралия крал на Англия да е нацистка.
Съдбата на фюрера била да извърви благородния самотен път на целомъдрието, не можел да се ожени, тъй като бил свързан в брачен съюз с Германия. Бил се пожертвал за съдбата на родината, това бе, най-общо казано, идеята, Урсула не беше сигурна дали някъде в този момент не бе задрямала. (Поредният безкраен монолог след вечеря.) Точно като нашата „кралица-дева“, помисли си тя, но си замълча, тъй като фюрерът най-вероятно нямаше да се зарадва на едно сравнение с жена, та била тя и английска аристократка със сърце и воля на крал. В училище Урсула имаше един учител по история, който много обичаше да цитира Елизабет I: „Не споделяй тайни с онези, чиято вярност и мълчание още не си изпитал“.
* * *
Ева щеше да е много по-щастлива в Мюнхен, в малката буржоазна къща, която фюрерът ѝ беше купил, където можеше да води нормален живот. Тук, в тази позлатена клетка, трябваше да си намира забавления, да прелиства списания, да обсъжда най-модерните прически и любовния живот на филмовите звезди (сякаш Урсула знаеше нещо по въпроса) и да показва тоалет след тоалет на околните. Урсула няколко пъти бе влизала в спалнята ѝ, красив, женствен будоар, който доста се различаваше от тежкия декор на останалите помещения в Бергхоф и чиято хармония нарушаваше единствено портретът на фюрера, закачен на почетно място на стената. Нейният герой. Фюрерът обаче не беше закачил портрет на любовницата си в своята стая. Вместо усмихнатото лице на Ева, от стената го гледаше строго любимият му герой Фридрих Велики. Friedrich der Große.
„Все чувам „грозде“ вместо „гросе“, писа на Памела тя. Гроздето не беше нито войнствено настроено, нито ламтеше за завоевания. Къде се беше учил на величие фюрерът? Ева сви рамене, не знаеше.
– Винаги е бил политик. Той е роден политик.
Не, помисли си Урсула, роден е бебе, като всички останали. А политик бе избрал да стане.
Спалнята на фюрера, непосредствено до банята на Ева, беше забранена територия. Урсула го беше виждала да подремва не в онази неприкосновена стая, а на топлото следобедно слънце на терасата на Бергхоф, устата на великия вожд леко открехната предателски. Изглеждаше уязвим, само че тук на Върха нямаше убийци. Затова пък имаше предостатъчно оръжия, мислеше си Урсула, нямаше да е проблем да намери един люгер и да го простреля в сърцето или главата. Какво обаче щеше да стане с нея след това? И което беше по-лошо, какво щеше да стане с Фрида?
Ева седеше до него и го гледаше с обич, сякаш ѝ бе дете. В съня си той принадлежеше единствено на нея.
В крайна сметка тя беше чисто и просто една мила млада жена. Човек не може да съди някого само заради това с кого спи. (Или пък може?)
Ева имаше прекрасна атлетична фигура, за която Урсула доста ѝ завиждаше. Беше здраво, активно момиче, плуваше, караше ски, танцуваше, играеше гимнастика, обичаше да е навън, обичаше движението. В същото време се бе вкопчила в отпуснат мъж на средна възраст, в едно нощно създание, което не ставаше от леглото преди обяд (и въпреки това подремваше и следобед), не пиеше и не пушеше, не танцуваше и имаше спартански навици, макар и не спартанска жизненост. Мъж, който пред хора се бе събличал най-много по Lederhosen (смешни и противни в очите на всеки, който не е баварец), мъж, чийто лош дъх бе отвратил Урсула при първата им среща и който гълташе таблетки като бонбони заради „газове“. („Говори се, че пърди – бе казал Юрген,– така че, внимавай. Сигурно е от многото зеленчуци.“) Горделив, но не суетен. „Само мегаломан“, писа на Памела тя.
* * *
Дойде да ги вземе кола с шофьор, а когато пристигнаха в Бергхоф, ги посрещна самият фюрер на голямото стълбище, където преди година бе приветствал Чембърлейн. След завръщането си в Англия Чембърлейн бе заявил, че вече знае „какво се върти в главата на хер Хитлер“. Урсула силно се съмняваше, че някой знае, дори и Ева. Всъщност Ева най-малко от всички.
– Добре сте дошла, gnädige Frau – бе казал той. – Трябва да останете, докато вашето liebe Kleine, любимо дете се оправи.
„Обича жени, деца, кучета, какво лошо да му намери човек? – писа Памела. – Жалко само, че е диктатор, който не признава закона и обикновения човек.“ Памела имаше доста приятели в Германия от времето в университета, много от тях бяха евреи. Къщата ѝ беше пълна с (общо три броя) пакостливи момчета (кротката малка Фрида не би издържала във Финчли) и сега отново беше бременна, „стискам палци да е момиче“. Памела ѝ липсваше.