На помощ ѝ се притече Хю, който се появи с широки крачки през тревата, сякаш идваше да съобщи нещо важно.
– Какво става тук? – засмя се той, вдигна Урсула и започна да я подхвърля във въздуха, като спря едва когато тя се задави с поредната бучка захар. – Приятелките ти – усмихна се на Силви, сякаш може да ги е забравила, и остави Урсула на земята. – Петък вечер е, работната седмица на трудещите се приключи и освен това слънцето вече официално клони към залез. Мили дами, бихте ли желали нещо по-силно от чай? Джин и сода, да речем?
Хю имаше четири по-малки сестри и не се стесняваше в присъствието на жени. Това бе достатъчно, за да ги очарова. Силви знаеше, че инстинктивната му реакция е да закриля, а не да флиртува, но въпреки това от време на време се замисляше за популярността му сред жените и докъде би могла да доведе. Или може би вече бе довела.
Морис и Памела бяха сключили примирие. Силви помоли Бриджит да извади една маса на малката, но полезна тераса, така че децата да вечерят навън: хайвер от херинга върху препечени филийки и розов крем, който още не беше стегнал и потрепваше. При вида му на Силви ѝ се догади.
– Бебешка храна – рече Хю със задоволство, докато гледаше как децата му се хранят. После, сякаш между другото, добави: – Австрия е обявила война на Сърбия.
– Каква глупост – отвърна Маргарет. – Миналата година прекарах няколко чудесни дни във Виена. В „Империал“, знаете ли го?
– Не от личен опит – каза Хю.
Силви го познаваше, но си замълча.
* * *
Сумракът се превърна в тънък воал. Силви се бе унесла в сладка алкохолна омая, но изведнъж си спомни причинената от коняка смърт на баща си и плесна с ръце, сякаш да убие малка досадна муха.
– Време е за лягане, деца!
Проследи с поглед как Бриджит бута тежката количка през тревата. Въздъхна, а Хю ѝ помогна да стане от стола и я целуна.
* * *
Силви отвори малкото таванско прозорче в задушната стая. Детската стая беше малка, свряна в ъгъла под гредите, задушна през лятото и ледена през зимата, поради което и напълно неподходяща за крехко новородено. Подобно на Хю, Силви вярваше, че децата трябва да се каляват отрано, така че да понасят по-леко ударите на живота. (Загубата на къщата в Мейфеър, на любимото пони, на вярата във всесилното божество.) Тя седна на тапицираното с кадифе кресло да накърми Едуард.
– Теди – прошепна с любов, докато той сучеше лакомо и се давеше, нетърпелив да напълни стомахчето си и да заспи.
Силви най-много ги обичаше като бебета, когато бяха чистички и нови като розовите възглавнички на лапите на малко котенце. Този обаче ѝ беше слабост. Целуна копринената му главица.
Из притихналия въздух се носеха думи.
– Всичко хубаво си има край – каза Хю, придружаваше Лили и Маргарет навътре за вечеря. – Ако не се лъжа, поетично настроената госпожа Глоувър е изпекла скат. Искате ли преди това да видите моя генератор „Петерс“?
Жените зачуруликаха като глупави ученички, каквито всъщност все още бяха.
* * *
Урсула се събуди от развълнувани викове и ръкопляскания.
– Електричество! – възкликна една от приятелките на Силви. – Прекрасно!
Урсула делеше таванска стая с Памела. Имаха еднакви детски легла с парцалена черга и нощно шкафче помежду им. Памела спеше с ръце под главата и понякога извикваше, все едно убодена с карфица (ужасен номер, любим на Морис). Зад едната стена спеше госпожа Глоувър, която хъркаше като локомотив, а зад другата Бриджит по цяла нощ мърмореше насън. Боцман спеше пред вратата, на пост дори в съня. Понякога изскимтяваше тихо, но не беше ясно дали от болка или от удоволствие. Таванският етаж бе пренаселено, неспокойно място.
По-късно Урсула пак се събуди, този път гостите се сбогуваха. („Това дете има неестествено лек сън“, казваше госпожа Глоувър, сякаш ставаше дума за недостатък, който трябва да се отстрани.) Слезе от леглото и се покатери до прозореца. Ако стъпеше на стола – въпреки изричната забрана – и погледнеше навън, щеше да види Силви и приятелките ѝ долу на тревата с пърхащи като нощни пеперуди рокли в мрака. Хю стоеше на задната порта и чакаше да ги изпрати по тесния път до гарата.
Понякога Бриджит ходеше с децата до гарата, за да посрещнат баща си на връщане от работа. Морис бе заявил, че като порасне, ще стане машинист или атлантически изследовател като сър Ърнест Шакълтън, който се готвеше да отплава на великата си експедиция. Или щеше да стане просто банкер като баща си.
Хю работеше в Лондон, ходеха там от време на време, за да прекарват сковани следобеди в салона за гости на баба си в Хампстед, където Морис и Памела постоянно се заяждаха и „късаха“ нервите на Силви, затова тя винаги бе в лошо настроение във влака на връщане.