След бомбардировката над зоопарка бяха отишли да потърсят някое животно, чието месо става за ядене, само че отдавна ги бяха изпреварили. (Това би ли могло да се случи у дома? Лондончани да търсят храна в зоологическата градина на Риджънтс Парк? Защо не?)
От време на време виждаха по някоя птица, която очевидно беше дошла от другаде и успяваше да оцелява независимо от трудностите, а веднъж дори мярнаха и едно страхливо, краставо животно, което бяха взели за куче, преди да осъзнаят, че е вълк. Фрида искаше да се опитат да го заведат в мазето и да се грижат за него. Урсула дори не можеше да си представи каква би била реакцията на възрастната им съседка фрау Йегер.
Апартаментът им бе като кукленска къща, отворен за света, изложил на показ всички подробности от домашния им живот – легла и канапета, картините по стената, дори един-два орнамента, които като по чудо бяха оцелели при взрива. Примъкнали бяха всичко, което можеше да е от полза, но там все още имаше малко дрехи и няколко книги, а вчера намериха и свещи, затрупани от купчина строшени чинии. Урсула се надяваше да ги размени срещу лекарство за Фрида. Тоалетната все още си стоеше и от време на време – незнайно как – имаше и вода. Едната заставаше отпред с опънат стар чаршаф, за да пази другата. Нима благоприличието все още беше толкова важно?Урсула бе решила да се върнат да живеят там. В апартамента беше студено, но въздухът не беше зловонен и според нея това щеше да е по-добре за Фрида. Разполагаха с одеяла и юргани за завивки, спяха заедно на един дюшек на пода зад издигната от масата и столовете барикада. Мислите на Урсула непрестанно блуждаеха около храната, която бяха яли на тази маса, мечтаеше за месо, свинско и телешко, печени на скара или на фурна пържоли.
Апартаментът беше на втория етаж и това, заедно със затрупаното стълбище, можеше да се окаже достатъчно, за да възпре руснаците. От друга страна, щяха да са като кукли на показ в кукленската си къща, една жена и едно момиче, цветя, готови за откъсване. Фрида скоро щеше да стане на единайсет, но дори и една десета от слуховете, които идваха от изток, да бяха верни, крехката ѝ възраст нямаше да я спаси от руснаците. Фрау Йегер не спираше да говори как руснаците напредват към Берлин с изнасилвания и убийства. Вече нямаше радио, само слухове и от време на време някоя хвърчаща страница от вестник. Името Немерсдорф не слизаше от устата на фрау Йегер („Клане!“). „О, престанете“, сопна ѝ се Урсула миналия ден, и то на английски. Възрастната жена не я разбра, естествено, но явно бе доловила недружелюбния ѝ тон. Тя бе видимо смутена от употребата на езика на врага по неин адрес и Урсула изведнъж я съжали, напомни си, че тя е просто една изплашена старица.
Изтокът се приближаваше с всеки изминал ден. Интересът към Западния фронт отдавна вече бе изтлял, важно бе само какво се случва на изток. Далечният тътен на оръдия бе заменен от непрестанен грохот. Нямаше кой да ги спаси. Осемдесет хиляди немски войници, повечето от тях деца и старци, срещу милион и половина руснаци. Може би щяха да привикат горката фрау Йегер да възпре врага с дръжката на метлата си. Сигурно само след дни, ако не и часове, щяха да видят първите руснаци.
Говореше се, че Хитлер е мъртъв. „Крайно време беше“, подхвърли хер Рихтер. Урсула си спомни как фюрерът дремеше на шезлонга на терасата на Върха. Беше измъчил и изпъчил своя час на сцената. И за какво? За един истински Армагедон. Смъртта на Европа.
Ставаше въпрос за самия живот, нали, поправи се тя, за него Шекспир казваше, че е измъчил и изпъчил своя час. „Тоз живот е само една нещастна движеща се сянка, актьор бездарен, който се явява, измъчва и изпъчва своя час на сцената и след това изчезва.“79 В Берлин всички вече бяха движещи се сенки. Някога животът бе важен, но сега бе най-евтината стока. Отдели една мисъл и на Ева, тя не се впечатляваше особено от мисълта за самоубийство, дали бе придружила своя фюрер и в ада?
* * *
Фрида беше много зле, простуда, треска и непрекъснато главоболие. Ако не беше болна, можеше да се присъединят към масовото бягство на запад, далече от руснаците, но тя нямаше да издържи пътуването.
– Не мога повече, мамо – прошепна Фрида, ужасно ехо на сестрите от таванския етаж.
Урсула я остави сама и изтича до аптеката, препъваше се сред отломките по улиците, сред които се въргаляха трупове, ала тя вече не изпитваше нищо към мъртвите. Прикриваше се във входове на оцелелите сгради, когато наблизо започнеше да се стреля, после притичваше до следващия ъгъл. Аптекарят беше там, но лекарства нямаше, дори не искаше безценните ѝ свещи, нито пари. Върна се покрусена.