– Такива гледки не се отразяват добре на бойния дух – обясни тя.
Урсула отдавна вече бе повърнала вечерята си. Повръщаше почти след всеки случай. Господин Армитидж и господин Палмър също. Единствено госпожица Улф и господин Бълок сякаш бяха достатъчно силни, за да преглътнат смъртта. Урсула напразно се мъчеше да не мисли за бебетата и за ужаса в очите на горката жена, докато напразно се опитваше да хване ръката ѝ (освен ужас в тях имаше и още нещо, може би изумление).
– Мислете за тях като за хора, които вече са намерили покой – посъветва ги строго госпожица Улф по-късно, докато раздаваше горещ сладък чай. – Вече са се отървали от всичко, просто малко по-скоро от очакваното.
– „Всички преминават в света на светлината“ – добави господин Дъркин.
Урсула го поправи наум: „Всички са преминали в света на светлината“83. Самата тя беше убедена, че мъртвите преминават единствено в празнота, черна и безкрайна.
– Аз лично се надявам да не умра, покрит с лайна – отбеляза по-прозаично господин Бълок.
В началото тя смяташе, че никога няма да преодолее този първи ужасен случай, но споменът за него вече бе затрупан от много други и сега вече почти не се сещаше за него.
* * *
– Положението е лошо – обяви госпожица Улф с равен глас. – Трябва им някой слаб.
– Слаб?
– Кльощав – поясни госпожица Улф търпеливо.
– За да влезе там ли?
Урсула вдигна уплашено поглед към кратера на вулкана. Не беше сигурна, че ще може да запази разсъдъка си, ако я спуснат през онази адска паст.
– Не, не, не там. Елате с мен.
Започнало бе да вали доста силно и Урсула се запрепъва с усилие след нея по назъбената и напукана земя, осеяна с най-различни препятствия. Фенерчето не вършеше никаква работа. Кракът ѝ закачи капла от колело и тя се зачуди дали някой го е карал при падането на бомбата.
– Ето тук – каза госпожица Улф.
Беше друга могила, също толкова висока. Това друга улица ли беше, или същата? Урсула беше загубила всякаква ориентация. Колко могили имаше? В съзнанието ѝ изникна кошмарна картина – целият Лондон превърнат в една-единствена гигантска могила.
Тази тук не беше вулкан, спасителният екип влизаше през хоризонтална шахта, прокопана отстрани. Беше и по-стабилна, разкопаваха отломките с кирки и лопати.
– Тук има нещо като дупка. – Госпожица Улф я хвана здраво за ръката, все едно Урсула беше непослушно дете, и я поведе напред. – Безопасно ми се струва, трябва само да се промушите.
– Тунел?
– Не, само дупка. От другата страна пропада, но смятаме, че там има някой. Не е високо – добави окуражително тя. – Не е тунел. Влезте с главата напред.
Спасителите спряха работа и зачакаха Урсула да влезе, изглеждаха доста нетърпеливи. Наложи се да си свали каската, за да се промуши през дупката, едва държеше фенерчето пред себе си. Въпреки думите на госпожица Улф, тя бе очаквала тунел, но веднага се озова в малка кухина. Като пещера. С облекчение усети два чифта невидими ръце да подхващат стария кожен колан на Хю. Размърда фенерчето насам-натам в опит да види нещо.
– Ехо? – извика тя и насочи лъча надолу.
Кухината беше премрежена от безразборна плетеница тръби и нацепени като кибритени клечки дъски. Урсула се взря в една пролука, мъчеше се да надзърне в мрака. От тъмнината изплува лице, лице на мъж, блед като привидение, затворник в тайна тъмница. Възможно бе към лицето да има и прикрепено тяло, но то оставаше невидимо.
– Ехо? – повтори тя, сякаш мъжът можеше да отговори, макар да се виждаше, че част от главата му липсва.
– Има ли някой? – попита госпожица Улф с надежда, когато Урсула изпълзя заднишком от дупката.
– Един мъртъв.
– Лесен за изваждане?
– Не.
* * *
Заради дъжда всичко изглеждаше още по-мръсно, а мокрият прахоляк от тухлите лепнеше като туткал. Само след няколко часа работа при тези условия всички бяха покрити с него от главата до петите. Беше прекалено отвратително, за да си позволяват да мислят за това.
Линейките не достигаха, паднала бомба на Кромуел Роуд бе блокирала движението, потеглилият към тях лекар още го нямаше и допълнителното обучение по оказване на първа помощ свърши добра работа. Урсула сложи шина на счупена ръка, превърза рана на глава, превърза едно око и стегна глезена на господин Симс, който го беше изкълчил по неравностите. Постави етикети на двама оцелели в безсъзнание (травми на главата, счупена бедрена кост, счупена ключица, счупени ребра и най-вероятно смазан таз) и на неколцина мъртъвци (това беше много по-лесно, отбелязваш просто, че са мъртви), след което ги провери отново да не би да им е разменила етикетите и да изпрати умрелите в болницата, а живите в моргата. Освен това насочи безброй оцелели към спешния център и такива с по-леки наранявания към поста за първа помощ, където ги посрещаше госпожица Улф.