Когато всички си тръгнаха и гласовете заглъхнаха в далечината, Силви мина по моравата към къщата, която сега бе притъмняла сянка под крилата на черния прилеп. Невидима за Силви, една лисица потича известно време след нея, а после се отклони и изчезна в храсталака.
* * *
– Чу ли нещо? – попита Силви. Подпряла се бе на възглавници и четеше един от ранните романи на Форстър. – Дали не беше малкият?
Хю наклони глава на една страна. За миг ѝ напомни на Боцман.
– Не.
Обикновено бебето спеше непробудно цяла нощ. Беше истинско ангелче. Но не в рая, слава богу.
– Най-доброто досега – каза Хю.
– Да, мисля, че трябва да го задържим.
– Не прилича на мен.
– Така е – съгласи се тя добродушно. – Няма нищо общо с теб.
Хю се засмя и я целуна нежно.
– Лека нощ, гася лампата.
– Аз мисля да почета още малко.
* * *
Един горещ следобед няколко дни по-късно отидоха да гледат събирането на реколтата.
Силви и Бриджит вървяха през нивите с момичетата, Силви носеше бебето в специално приспособление от един шал, който Бриджит бе намотала около нея.
– Приличаш на ирландска селянка – отбеляза развеселено Хю.
Беше неделя и далеч от мрачните окови на банковите дела той лежеше на плетения шезлонг на задната тераса, прегърнал „Алманах за крикет“ на Уиздън, все едно беше молитвеник.
Морис беше изчезнал след закуска. Беше на девет, освен това момче, и имаше пълната свобода да ходи където пожелае, с когото пожелае, макар че той най-често предпочиташе компанията на други деветгодишни момчета. Силви нямаше представа какво правят, но в края на деня той се прибираше мръсен от главата до петите, понесъл някой неособено привлекателен трофей – буркан с жаби или червеи, мъртва птица или побелял скелет на някакво дребно животно.
Докато потеглят – натоварени с бебето, кошниците за пикник, шапки и слънчобрани, – слънцето отдавна вече бе започнало да пълзи нагоре по небето. Боцман подтичваше край тях като малко пони.
– Божке, натоварили сме се като бежанци – каза Силви. – Като бягството на евреите от Израел.
– Евреи ли? – сбърчи неодобрително нос Бриджит.
Теди проспа прехода в импровизираната си люлка, докато останалите се катереха през огради и трамбоваха по засъхналите от слънцето коловози в калта. Бриджит раздра роклята си на един пирон и заяви, че са ѝ станали мазоли. Силви се зачуди дали да не свали корсета си и да го остави край пътя; представи си недоумението на човека, който го намери. Изведнъж я връхлетя спомен (неочакван в ослепителната светлина насред ливадата с крави) как Хю развързва корсета ѝ по време на медения им месец в хотела в Довил, а от отворения прозорец се чуват крещящи чайки и спор между мъж и жена на груб, забързан френски. На кораба на връщане от Шербур Силви вече носеше в себе си дребното човече, което щеше да се превърне в Морис, макар по онова време тя все още да тънеше в блажено неведение относно този факт.
– Г’спожо? – обади се Бриджит и прекъсна мислите ѝ. – Госпожо Тод? Това не са крави.
* * *
Спряха да се възхитят на орните коне на Джордж Глоувър, огромни шайърски жребци на име Самсон и Нелсън, които изпръхтяха и разтърсиха глави при вида на непознатите. Урсула се изплаши, но Силви им даде по една ябълка, която те взеха нежно от дланта ѝ с розовите си кадифени устни. Силви каза, че дорестите коне са много по-красиви от хората.
– Дори и от децата ли? – попита Памела.
– Да, най-вече от децата – засмя се Силви.
Оказа се, че Джордж помага в жътвата. Когато ги видя, той прекоси нивата, за да ги поздрави.
– Госпожо – обърна се той към Силви, свали шапка и забърса потта от челото си с голяма носна кърпа в червено и бяло. По ръцете му бяха полепнали сламчици. Подобно на тях, косъмчетата на ръцете му бяха станали златисти от слънцето. Той додаде ненужно:
– Горещо е.
Взираше се в Силви изпод дългия кичур коса, който вечно падаше над красивите му сини очи. Тя се изчерви.
Освен своя обяд – сандвичи с пушена херинга, лимонов крем, джинджифилова бира и кейк с кимион – носеха и остатъците от вчерашния свински пай, които госпожа Глоувър бе изпратила за Джордж заедно с бурканче от прочутата ѝ туршия. Сладкишът вече беше започнал да изсъхва, защото Бриджит бе забравила да го прибере в кутията и бе престоял цяла нощ в кухнята. „Сигурно и мравките са снесли яйцата си вътре“, беше казала госпожа Глоувър. Затова сега Урсула вадеше всяко зрънце кимион – а те бяха безчет, – за да провери да не би да е мравешко яйце.
Работниците спряха да обядват – хляб, сирене и бира. Бриджит се изчерви и се изкикоти, докато подаваше свинския пай на Джордж. Памела обясни на Урсула, че според Морис Бриджит си пада по Джордж, макар и на двете да им се струваше, че Морис не е особено достоверен източник на информация по сърдечните въпроси. Настаниха се да хапнат в края на стърнището. Джордж се бе протегнал спокойно и отхапваше огромни хапки от пая, Бриджит го гледаше с възхищение, сякаш бе древногръцки бог, а Силви се суетеше с бебето.