– Горките животинки са принудени да снасят и денем, и нощем – обясни Памела, – ще рече човек, че майка ръководи оръжейна фабрика.
Урсула не беше сигурна как човек може да накара кокошки да снасят извънредно.
– Убеждава ги с думи – засмя се Памела. – Истински майстор е.
Урсула не спомена, че преди няколко нощи я бяха извикали при една разрушена от бомба къща, чиито обитатели бяха гледали кокошки в задния двор, кокошките бяха живи, но взривът бе отвял всичката перушина от телата им. „Готови са за тенджерата“, бе се засмял безсърдечно господин Бълок. Урсула бе виждала хора с ответи дрехи и дървета, останали без нито едно листо посред лято, ала и това не го спомена. Не спомена и как е газила в отпадъчни води от спуканите тръби, нито за удавените в тях. Не спомена и за отвратителното усещане да поставиш ръка върху нечий гръден кош и да установиш, че пръстите ти хлътват вътре в него. (Човекът беше мъртъв и би трябвало да е благодарен за това, помисли си тя.)
Харолд дали разказваше на Памела на какво е станал свидетел? Урсула не попита, струваше ѝ се нечестно да отваря тази тема в такъв приятен ден. Замисли се за войниците от миналата война, които се бяха върнали у дома и не бяха казали и дума за случилото се в окопите. Господин Симс, господин Палмър и разбира се, собственият ѝ баща.
Яйцата от кокошките на Силви явно бяха в основата на някакъв селски черен пазар. На хората тук май нищо не им липсваше.
– Тук развиваме разменна икономика – обясни Памела. – Голяма търговия пада. Точно това прави и майка в момента на входната врата.
– Поне тук сте що-годе в безопасност – каза Урсула.
Наистина ли беше така? Сети се за неизбухналата бомба, която Хю бе отишъл да погледне. А и миналата седмица в една от ливадите също била паднала бомба и няколко крави били загинали.
– Доста хора наоколо тихомълком похапват говеждо – додаде Памела. – Ние също, слава богу.
Явно Силви бе на мнение, че този ужасен случай ги приравнява по страдание с Лондон. Вече се беше върнала и запали цигара, вместо да си довърши храната. Урсула дояде всичко от своята чиния, а Памела взе една цигара от пакета на Силви и запали.
Дойде Бриджит и заприбира чиниите, Урсула скочи.
– Недей, аз ще ги отнеса.
Памела и Силви останаха на масата да пушат и наблюдават защитата на вигвама срещу нападащата банда евакуирани. Урсула се почувства недооценена. Силви и Памела се оплакваха колко им е трудно, докато тя работеше по цял ден, а повечето нощи беше дежурна и ставаше свидетел на ужасяващи гледки. Последния път се бяха мъчили да изкопаят един ранен от развалините, докато върху главите им капеше кръв от нечие тяло в спалнята на горния етаж, където не можеха да стигнат, понеже стълбището бе заринато до коляно с натрошено стъкло от огромния прозорец.
– Мисля да се върна в Ирландия – каза Бриджит, докато миеха чиниите. – В тази страна така и не се почувствах у дома си.
– Нито пък аз.
* * *
Ябълковата шарлота се оказа просто печени ябълки, тъй като Силви отказваше да използва ценния стар хляб за сладкиш, при условие че с него може да нахранят кокошките. Във Фокс Корнър нищо не се изхвърляше. Остатъците отиваха за кокошките („Намислила е да купи прасе“, бе споделил отчаяно Хю.), а след правенето на бульон костите се предаваха за преработка, както и всяка кутия от консерви и стъклено бурканче, което не се пълнеше със сладко, сос, боб или домати. Всички книги в къщата бяха опаковани и занесени в пощата, за да бъдат изпратени за хартия. („Вече сме ги чели – бе аргументът на Силви, – няма смисъл да стоят, нали?“)
Хю се върна и Бриджит излезе, мърморейки да му занесе чиния.
– О – обърна се към него Силви, – да не би да живеете тук? Защо не седнете при нас тогава?
– Силви, моля те – отвърна Хю по-рязко от обикновено. – Понякога си такова дете.
– Ако е така, то е заради брака.
– Доколкото си спомням, беше казала, че за една жена няма по-високо призвание от брака.
– Така ли? Сигурно е било скоро след сватбата.
Памела вдигна вежди и Урсула се зачуди откога родителите ѝ са започнали да се карат така. Мислеше да разпита Хю за бомбата, но в този момент сестра ѝ смени темата с пресилена усмивка.
– Как е Мили?
– Добре е – отвърна Урсула. – Тя е идеална съквартирантка. Почти не се засичаме. Участва в някаква трупа, която обикаля из фабриките и изнася представления за работниците по време на обедната почивка.
– Горките хорица – засмя се Хю.
– В пиеси на Шекспир ли играе? – попита недоверчиво Силви.
– Мисля, че напоследък се пробва във всичко. Комедии, водевили, сещате се.