– Поздравления – отвърна тя, макар да знаеше на каква опасност са изложени пожарникарите.
* * *
Беше най-тъмното затъмнение през живота ѝ. Вървеше с протегната напред ръка и по някое време се натъкна на жена, която набързо я осведоми къде се намира. Повървяха заедно около километър. Малко след като отново остана сама, чу стъпки зад себе си.
– Тук съм – каза тя, за да не се блъсне човекът в нея.
Беше мъж, просто фигура в тъмното, вървяха заедно чак до Хайд Парк. Преди войната не би си и помислила да тръгне с непознат посред нощ – особено с мъж, но сега опасността, която ги грозеше от небето, бе далеч по-голяма от каквато и да е заплаха, идеща от тази странна близост.
* * *
Имаше чувството, че вече се съмва, когато стигна до Филимор Гардънс, но беше едва полунощ. Мили, нагласена и издокарана, тъкмо се беше прибрала.
– О, Господи! – възкликна тя, като видя Урсула. – Какво ти се е случило? Бомба?
Урсула се погледна в огледалото и установи, че цялата е покрита със сажди и въглищен прах.
– Като страшилище съм.
– Приличаш на миньор.
– По-скоро на машинист – отвърна тя и разказа набързо за приключенията си.
– О, Фред Смит, помощника на месаря. Хубавичък беше.
– И сега не е лош. Нося яйца от Фокс Корнър.
Урсула извади кутията, която Силви ѝ бе дала. Въпреки че бяха наредени в слама, яйцата бяха напукани и счупени от друсането в локомотива или пък от падането на гарата.
На другия ден си приготвиха омлет от това, което успяха да спасят.
– Чудесно – каза Мили. – Трябва по-често да си ходиш до къщи.
Октомври 1940 година
– Тази вечер са ни подготвили пълна програма – отбеляза госпожица Улф.
Меко казано. Намираха се в разгара на голямо въздушно нападение, над главите им виеха бомбардировачи, от време на време проблясваха, уловени от лъчите на прожекторите. Бомбите прелитаха с писък, големите зенитни оръдия гърмяха и трещяха. Техните снаряди свистяха с повече от километър в секунда и преди да се взривят, се превръщаха в блещукащи звезди в черното небе. Осколките валяха с тропот на земята. (Преди няколко дни братовчедът на господин Симс бе загинал от такова парче в Хайд Парк. „Срамота е да те убият свои – бе рекъл господин Палмър. – Безсмислено е някак.“) Червената светлина над Холбърн говореше за запалителна бомба. Ралф живееше в Холбърн, но Урсула предположи, че той сигурно е в „Сейнт Пол“.
– Почти като картина – каза госпожица Улф.
– На апокалипсиса – отвърна Урсула.
В мрака пожарите горяха в най-различни цветове – алено, златно и оранжево, индиго и бледолимонено. Тук-там в небето се изстрелваха яркозелени и сини стълбове горящи химикали. Оранжеви пламъци и гъст черен дим бълваха от някакъв склад.
– Но те кара да се замислиш, нали? – рече госпожица Улф.
Така беше. Изглеждаше едновременно величаво и ужасно в сравнение с техните мърляви дребни усилия.
– Аз се чувствам горд – прошепна господин Симс. – От това, че нашите се бият така. Съвсем сами.
– При това без почти никаква надежда – въздъхна госпожица Улф.
Виждаше се надалеч по протежението на Темза. Небето бе осеяно с баражни балони, които приличаха на слепи китове, плаващи в чужда среда. Доброволците се бяха събрали на покрива на „Шел-Мекс“. В сградата се помещаваше Министерството на продоволствието, където работеше господин Симс, и той бе поканил Урсула и госпожица Улф да „видят гледката отгоре“.
– Невероятно е, нали? Жестоко и същевременно някак величествено – каза господин Симс, сякаш се намираха на върха на някой от скалистите склонове на Лейкланд, а не в центъра на бомбардирания Лондон.
– Не бих казала, че е величествено – възрази госпожица Улф.
– И Чърчил се качи тук преди няколко нощи – продължи той. – Много добра наблюдателна точка. Беше възхитен.
По-късно, когато останаха сами, госпожица Улф каза:
– Бях останала с впечатлението, че господин Симс е просто чиновник в министерството, такъв е един хрисим, но трябва да заема доста висок пост, за да е бил горе заедно с Чърчил.
(Един от доброволците на покрива, които следяха за пожари, го беше поздравил с онова уважение, каквото хората се чувстваха длъжни да показват към Морис, макар че в случая с господин Симс това не изискваше такова голямо усилие.)
– Непретенциозен е – продължи госпожица Улф. – Харесвам такива мъже.
Докато аз предпочитам претенциозни, каза си наум Урсула.
* * *
– Гледката е наистина внушителна – каза госпожица Улф.