– Както и да е, трябва да се връщам. Вече се пооправих. Изглеждате ми добър човек – добави после, сякаш да отхвърли някакво съмнение относно характера на Урсула. Протегна ръка. – Казвам се Рене, ако някога пак се срещнем, макар че не ми се вярва да обикаляме по едни и същи endroit.
Урсула се изненада от безупречния ѝ френски акцент. Пое протегнатата ръка, беше твърда и гореща, сякаш момичето имаше температура.
– Приятно ми е.
Момичето – Рене – се огледа одобрително в огледалото и каза:
– Au revoir.
Когато Урсула се върна в бара, Рене не ѝ обърна никакво внимание.
– Странно момиче – каза тя на Мили.
– Цяла вечер ме гледа съблазнително – обади се Джими.
– Е, сбъркала е къщата, нали миличък? – подхвърли Мили и изпърха театрално с мигли.
– Адреса – поправи я Урсула. – Сбъркала е адреса.
* * *
Обикаляха цяла нощ, Джими ги водеше в какви ли не странни заведения. Дори и врялата и кипялата в нощния живот Мили изрази изненада от някои от местата, в които се озоваха.
– Божке – каза тя, като излязоха от един клуб на Ориндж Стрийт и се заклатушкаха към дома, – това беше доста различно.
– Непознат endroit – засмя се Урсула. Май беше попрекалила с виното. Думата бе толкова типична за Изи, че бе някак странно да я чуе от устата на онова момиче.
– Обещай, че няма да умреш – каза тя на Джими, докато се прибираха в непрогледния мрак.
– Ще се постарая.
Октомври 1940 година
– Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги: като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира...87
Валеше ситен дъждец. Урсула изпита внезапно желание да извади кърпичката си и да избърше мокрия капак на ковчега. От другата страна на гроба Памела и Бриджит бяха като две колони, придържащи Силви, която изглеждаше зашеметена и едва се държеше на крака. Урсула усещаше как сърцето ѝ се втвърдява и свива при всяко ридание, което се изтръгваше от гърдите на майка ѝ. През последните месеци Силви бе ненужно груба към Хю и сега прекомерната ѝ скръб приличаше на поза.
– Прекалено строго съдиш – бе казала Памела. – Никой не знае какво се случва в един брак, всяка двойка е различна.
Джими, който бе прехвърлен в Северна Африка само преди седмица, не бе получил отпуск по семейни причини, но Теди се бе появил в последния момент. Той се бе върнал от Канада с лъскава униформа с криле на пагоните („Като ангел“, бе казала Бриджит.) и беше разпределен в Линкълншир. Двамата с Нанси се държаха за ръце при спускането на ковчега. Нанси отговаряше уклончиво на въпроса какво работи („секретарска работа“) и на Урсула ѝ се струваше, че разпознава обичайното за Закона за държавната тайна шикалкавене.
Църквата беше препълнена, почти цялото село бе дошло да изпрати Хю, но въпреки това в погребението имаше нещо странно, сякаш основният гост не бе успял да дойде. Точно така и беше, разбира се. Хю не искаше шумотевица. Веднъж ѝ беше казал: „А, може просто да ме сложите в кофата за боклук, няма да се сърдя“.
Службата бе съвсем стандартна, спомени и общи приказки, обилно подправени с библейски цитати, макар че Урсула бе изненадана, че викарият познава Хю толкова добре. Майор Шоукрос прочете откъс от Блаженствата, доста сърцераздирателно, а Нанси изрецитира „едно от любимите стихотворения на господин Тод“, с което изненада всички жени в семейството, които нямаха представа, че Хю обича поезия. Нанси имаше приятен глас (всъщност декламираше по-добре от Мили, която често преиграваше).
– Робърт Луис Стивънсън – обяви Нанси. – Стори ми се подходящ за сегашните трудни времена.
От бури подхвърляни, от рани разяждани,
от грях омърсени, от грижи превити,
Елате при мене, вий, мъченици,
елате да срещнете тука утеха.
Страха оставете, вий малодушни,
сълзи не ронете с очите разплакани,
Чуйте гласа на своя спасител, чуйте,
утрото пее вече прекрасно.
Тук последен час в труд и битка,
грях и мъка, кърви и смърт,
В тихия бащин дом тоя товар
ще свалите от гръб.
Почакайте малко, тежко теглило,
ръка уморена, око просълзено.
Стъпките чуйте на своя спасител, чуйте,
свободата е вече дошла.
(„Дрънканици – прошепна Памела, – но някак странно утешителни.“)
– Чувствам се сякаш очаквам нещо ужасно да се случи, а после изведнъж осъзнавам, че вече се е случило – каза Изи.