– Ох, не знам – въздъхна госпожица Улф, докато приготвяше чая, – всичко ми се струва толкова мръсно, сякаш никога няма да успеем да изчистим, сякаш бедният стар Лондон никога вече няма да е чист. Просто всичко е толкова ужасно западнало...
Ето защо беше истинско облекчение, че малкото им импровизирано празненство мина добре, всички бяха в повишено настроение.
След арията на Фигаро господин Армитидж продължи без акомпанимент с пламенно изпълнение на „O mio bambino caro“. („Какъв талант – отбеляза госпожица Улф, – досега си мислех, че това е женска ария.“), което аплодираха бурно. После хер Цимерман, техният бежанец, заяви, че за него ще бъде чест да им изсвири нещо.
– А после ти ще се съблечеш, нали, миличка? – попита господин Бълок.
– Стига да искате – отвърна Стела и смигна съзаклятнически на Урсула.
(„Все на мен ще се случи да се озова заобиколен от болшевички“, оплакваше се господин Бълок.)
– Да не би цигулката ви да е тук? – попита разтревожено госпожица Улф. – Безопасно ли е?
Хер Цимерман не беше носил инструмента си досега. Според госпожица Улф цигулката му била доста ценна и то не само в парично отношение, той бил оставил цялото си семейство в Германия и инструментът му бил единственото, което му бе останало от предишния живот. Госпожица Улф бе споделила, че е провела „сърцераздирателен“ среднощен разговор с него относно положението в Германия.
– Положението там е ужасно – каза накрая тя.
– Знам – отвърна Урсула.
– Така ли? – попита заинтригувано госпожица Улф. – Да не би да имате приятели там?
– Не. Нямам. Но човек понякога просто знае, нали разбирате?
Хер Цимерман нагласи цигулката си.
– Моля да ме извините, не съм солов изпълнител – каза той и след това едва ли не виновно обяви: – Бах. Соната в си минор.
– Странно е, нали – прошепна в ухото на Урсула госпожица Улф, – колко много немска музика слушаме. Красотата е над всичко. Може би след войната тя ще излекува всичко. Помислете само за Хоралната симфония, Alle Menschen werden Brüder88.
Урсула не отговори, тъй като хер Цимерман бе вдигнал лъка, и всички притаиха дъх, сякаш бяха в концертна зала. Тишината се дължеше донякъде на качеството на изпълнението („Великолепно“, както бе определено от госпожица Улф по-късно. „Много красиво“ по преценка на Стела.) и отчасти може би на уважението към бежанския статут на хер Цимерман, но в музиката имаше и нещо толкова пестеливо, че оставяше място човек да потъне в мислите си. Урсула се улови, че мисли за смъртта на Хю, по-скоро за отсъствието му, отколкото за смъртта му. Минали бяха едва две седмици, откакто си бе отишъл, и тя все още очакваше да го види отново. Това бяха мислите, които бе отложила за далечното бъдеще, а сега внезапно се бе озовала в него. Зарадва се, че не се изложи със сълзи, вместо това я завладя ужасна меланхолия. Сякаш усетила състоянието ѝ, госпожица Улф протегна ръка и стисна здраво нейната. Урсула долавяше, че самата госпожица Улф потрепва от силна емоция.
Музиката замря и последва миг чиста, дълбока тишина, сякаш светът бе затаил дъх, след което вместо от аплодисменти спокойствието бе нарушено от „лилаво“ предупреждение: „Бомбардировачи до двайсет минути“. Някак странно беше, че предупрежденията идваха от същия отдел, в който работеше Урсула, изпращаха ги момичетата на телетипа.
– Е, хайде – изправи се с тежка въздишка господин Симс, – да вървим.
Докато излязат, кодът беше вече червен. Едва дванайсет минути, и то ако имаха късмет, за да предупредят хората да се скрият в скривалищата.
Урсула никога не използваше обществените скривалища, при мисълта за притиснатите едно в друго тела, за клаустрофобията косата ѝ настръхваше. Веднъж парашутна бомба бе паднала точно върху едно от скривалищата в района. Урсула бе решила, че предпочита да умре на открито, отколкото като хваната в капан лисица.
* * *
Вечерта беше красива. Месечината и роякът звезди бяха пробили черния покров на нощта. Урсула изведнъж се сети за думите на Ромео за Жулиета „и върху плюша на нощта сияе / като че брилянтна обица е“89. Беше в поетично настроение, даже твърде поетично. Дължеше се на скръбта ѝ. Нямаше го вече господин Дъркин, който да цитира грешно. Получил беше сърдечен удар при една бомбардировка. Възстановяваше се, „слава богу“, според госпожица Улф. Намерила беше време да го посети в болницата, а Урсула не изпитваше вина, че не го е сторила. Хю беше мъртъв, господин Дъркин не беше, в сърцето ѝ не бе останало съчувствие. Сега господин Симс беше станал заместник на госпожица Улф на мястото на господин Дъркин.