– Бомбардировките и стрелбата сигурно го подлудяват – каза на Теди тя.
– Кучето ми харесва – отвърна той и го почеса по главата. – Прямо е някак си.
Урсула ги изпрати до Мерилебън. Теди пъхна Лъки под мишница и козирува, едновременно мило и иронично, след което се качи на влака. Заминаването на кучето я натъжи почти колкото и заминаването на Теди.
* * *
Оказа се, че са били твърде големи оптимисти. През май имаше ужасяваща бомбардировка.
Апартаментът им във Филимор Гардънс беше ударен. Слава богу, Урсула и Мили не бяха там в този момент, но таванът и горният етаж бяха напълно унищожени. Въпреки това Урсула продължи да живее там. Времето не беше лошо, а и по някакъв странен начин ѝ беше приятно. Все още имаше вода, макар че ток нямаше, един колега ѝ даде стара палатка, така че не спеше съвсем на открито. Последно го беше правила в Бавария, когато бе отишла с момичетата на семейство Бренер на екскурзионното летуване на Съюза на немските девойки и бе спала в една палатка с Клара, най-голямата. Бяха се сближили много, но от началото на войната нямаше новини от нея.
Крайтън се шегуваше с решението ѝ, казваше, че било „като да спиш на палубата под звездите в Индийския океан“. Бодна я завист, самата тя дори до Париж не беше ходила. Оста Мюнхен–Болоня–Нанси очертаваше границите на познатия ѝ свят. С приятелката си Хилари – момичето, което спеше в шкаф в сградата на правителството – бяха планирали обиколка на Франция с колела, но заради войната я отложиха за неопределено време. Бяха затворени на този „остров скиптроносец“94. Ако човек се замислеше твърде много, започваше да го хваща клаустрофобия.
Мили се върна от турнето си и заяви, че Урсула се е побъркала, настоя да си намерят друго жилище, така че се преместиха в занемарен апартамент в Лексъм Гардънс, който Урсула от самото начало знаеше, че никога няма да заобича. („Ако искаш, можем да живеем заедно – предложи Крайтън. – Малко апартаментче в Найтсбридж?“ Тя обаче се дърпаше.)
Това, разбира се, не беше най-лошото. По време на същото нападение бомба бе паднала и върху поста им и хер Цимерман и господин Симс бяха загинали.
На погребението на хер Цимерман струнен квартет (изцяло от бежанци) свиреше Бетовен. За разлика от госпожица Улф, Урсула бе на мнение, че произведенията на великия композитор няма да са достатъчни, за да излекуват раните им. „Слушах ги в „Уигмор Хол“ преди войната – прошепна госпожица Улф. – Много са добри.“
След погребението Урсула отиде да потърси Фред Смит в пожарната и двамата си взеха стая в отвратителен малък хотел близо до Падингтън. След секса, който бе също толкова хубав, както и предишния път, ги приспа потракването на пристигащите и заминаващите влакове и Урсула си помисли, че на него този звук сигурно му е липсвал.
– Извинявай, че бях толкова отвратителна миналия път – каза тя, като се събудиха.
Той отиде и намери две чаши чай – най-вероятно беше очаровал някой от персонала, тъй като хотелът едва ли имаше кухня, да не говорим за обслужване по стаите. Фред притежаваше естествен чар като Теди, който произтичаше от някакъв вид праволинейност на характера им. Чарът на Джими беше различен, може би не разчиташе толкова на почтенността.
Седнаха в леглото и запалиха цигари. Сети се за „Реликвата“, едно от любимите ѝ стихотворения на Джон Дън, „гривна от рус косъм около костта“, но като си спомни случилото се предишния път, се въздържа от цитати. Колко странно щеше да бъде обаче, ако върху хотела паднеше бомба, и никой не знаеше кои са или как са попаднали в едно легло, превърнало се в техен гроб. След Аргайл Роуд беше станала много мрачна. Този инцидент ѝ се беше отразил по-различно. Какво ли би искала да пише на надгробния ѝ камък? „Урсула Бересфорд Тод, непоколебима до края.“
– Знаеш ли какъв ти е проблемът, госпожице Тод? – Фред загаси цигарата си. Хвана ръката ѝ и целуна отворената ѝ длан, а тя си помисли, не изпускай този момент, толкова е сладък.
– Не. Какъв?
Само че така и не разбра, понеже сирената зави и той скочи.
– Мамка му, мамка му, мамка му! Дежурен съм!
Облече се набързо, целуна я и излетя от стаята. Повече не го видя.
* * *
Преглеждаше дневника за ужасните начални часове на 11 май:
Час: 00,45. Форма: Телетип. Пристига/заминава: Пристига. Тема: Разрушени складове по пристанището.