– Имате здраво, игриво момиченце. – И след кратка пауза добави: – За малко да умре.
Слава богу, помисли си Хю, че беше успял да се добере до Фокс Корнър, преди пътищата да бъдат затрупани от снега. Беше качил насила сестра си на ферибота и заедно бяха преплавали Ламанша. На ръката си имаше доста болезнен белег от ухапване и продължаваше да недоумява откъде Изи беше взела тази дивашка жилка. Със сигурност не беше от бавачката им Нани Милс в Хампстед.
Сестра му носеше фалшива брачна халка, наследство от позорната седмица с любовника си в парижкия хотел, макар Хю да се съмняваше, че безсрамните французи държат на тези подробности. Изи бе хукнала за континента с къса пола и сламена шапка (майка му беше дала подробно описание, сякаш Изи бе избягал престъпник), но се върна с рокля от „Уърт“ (както на няколко пъти бе изтъкнала, сякаш това имаше някакво значение). Ясно беше също, че мръсникът се бе възползвал от нея известно време, преди да избягат, защото роклята, та била тя и от „Уърт“, сега се пукаше по шевовете.
В крайна сметка бе намерил избягалата си сестра в „Хотел д’Алзас“ в Сен Жермен, пропаднало endroit по негова преценка, там бе починал Оскар Уайлд и това ясно говореше що за място е.
Стигнало се бе до неприятно боричкане не само с Изи, а и с простака, от чиито лапи Хю я бе изтръгнал, преди да я повлече към красивото такси – рено с две врати, – на което бе платил да чака пред хотела. Хю реши, че би било чудесно да си има кола. Можеше ли да си позволи кола със сегашната заплата? Можеше ли да се научи да шофира? Едва ли беше толкова трудно.
На ферибота бяха хапнали доста прилично, френско агнешко, а Изи бе поискала и шампанско, с което той се бе съгласил, беше уморен и нямаше сили за поредната схватка. Изкушаваше се да я бутне през перилата в тъмносивите води.
Изпратил бе телеграма на майка си Аделейд от Кале, за да я уведоми за проблема на Изи, защото смяташе, че ще е най-добре да е подготвена, преди да види със собствените си очи позора на най-малката си дъщеря.
По време на вечерята другите пасажери ги приеха за семейна двойка и към Изи бяха отправени множество поздравления за бъдещото майчинство. Хю реши, че е по-добре да ги остави да тънат в заблуда, колкото и отвратително да беше това, вместо да позволи напълно непознати хора да разберат истината. Така през цялото пътуване през Ламанша се оказа участник в абсурден театър, беше принуден от отрече съществуването на истинската си съпруга и да се преструва, че Изи е непълнолетната му булка. В крайна сметка се превърна в негодника, съблазнил младо невинно момиче (като съвсем забрави, че собствената му съпруга бе едва на седемнайсет, когато ѝ предложи).
Разбира се, Изи се хвърли с жар в този фарс и за да си отмъсти, го караше да се чувства неудобно, обръщаше се към него с mon cher mari, „скъпи съпруже“ и други изключително дразнещи баналности.
– Каква прекрасна млада съпруга имате – засмя се тихо един белгиец, когато Хю бе излязъл да подиша чист въздух на палубата и да се наслади на една цигара след обяда. – От люлката направо майка. Така е най-добре, да ги вземе човек малки, така че после да ги моделира по свой вкус.
– Английският ви е на изключително ниво, господине – отвърна Хю, хвърли угарката в морето и се отдалечи. Един не толкова извисен мъж би прибягнал към юмруци. Той бе готов да се бие за честта на родината, ако се налагаше, но нямаше намерение да го прави за окаляната чест на лекомислената си сестра. (Макар че без съмнение би било приятно човек да може да моделира съпругата си според изискванията си, така както шивачът на Джърмин Стрийт докарваше костюмите му точно по мярка.)
Не беше лесно да подбере думите за телеграмата до майка си и накрая се спря на: ДО ОБЯД ЩЕ СЪМ В ХАМПСТЕД ТОЧКА ИЗОБЕЛ Е С МЕН ТОЧКА БРЕМЕННА Е ТОЧКА. Съобщението беше доста прямо, може би трябваше да плати още малко за някоя смекчаваща дума. Например „уви“. Телеграмата обаче (уви) произведе обратния на очаквания ефект и когато слязоха на сушата в Дувър, ги очакваше отговор. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ Я ВОДИ В ДОМА МИ ТОЧКА, като тази „точка“ ясно показваше, че няма никакво място за спор. В резултат на което Хю изпадна в доста голямо затруднение какво да прави с Изи. Независимо от външния си вид, тя бе все още дете, едва на шестнайсет, не можеше да я зареже на улицата. Нямаше търпение да се върне във Фокс Корнър колкото се може по-скоро, така че накрая я взе със себе си.
Когато най-сетне пристигнаха, отрупани със сняг като снежни човеци, вратата им отвори превъзбудената Бриджит.
– О, не, надявах се да е докторът.