– Я кой се върна! – посрещна ги с усмивка Хю, когато най-сетне се дотътриха у дома. – Позлатени от слънцето!
– О, моля ти се – подмина го Силви. – Отивам да си легна.
* * *
– Мисля, че довечера ще има гръмотевична буря – каза Хю.
Така и стана. Урсула, която спеше леко, се събуди. Измъкна се от леглото, притича до прозорчето на тавана и се качи на един стол, за да погледне.
В далечината гръмотевици тътнеха като оръдия. Виолетовото и подпухнало от напрежение небе внезапно бе разцепено от острието на светкавица. Една лисица, която преследваше някакво дребно животинче, се мярна за миг в мрака, сякаш уловена със светкавица на фотоапарат.
Урсула забрави да брои, поради което последвалият гръм я сепна.
Ето така е по време на война, помисли си тя.
* * *
Урсула реши да кара направо. Бриджит, която режеше лук на кухненската маса и без това вече бе готова да се разплаче. Урсула седна до нея и започна:
– Ходих до селото.
– Така ли? – измърмори Бриджит без какъвто ѝ да е интерес.
– Отидох да си купя бонбони. От магазина за бонбони.
– Аха. Бонбони от магазина за бонбони. Кой да се сети?
В магазина се продаваха много други неща, не само бонбони, но нито едно от тях не представляваше интерес за децата във Фокс Корнър.
– Кларънс беше там.
– Кларънс?
При споменаването на името на възлюбения ѝ Бриджит за миг преустанови кълцането.
– И той купуваше бонбони. Ментови – уточни Урсула за достоверност. – Нали се сещаш за Моли Лестър?
– Да – каза предпазливо Бриджит, – дето работи в магазина.
– Кларънс я целуна.
– Целунал я е? – Бриджит вдигна глава и като че ли стисна по-здраво ножа. – Че защо Кларънс ще целува Моли Лестър?
– И тя това го попита. „Кларънс Додс, защо целуваш мен, като всички знаят, че си сгоден и ще се жениш за онази прислужница във Фокс Корнър?“
Бриджит бе ценител на евтините мелодраматични романи и сега затаи дъх за разкритието, което неизбежно щеше да последва.
И Урсула не закъсня.
– А Кларънс каза: „А, за Бриджит ли говориш? Тя нищо не означава за мен. Много е грозна. Само я водя за носа“.
Урсула, която вече се бе превърнала в запален читател, беше изчела и романите на Бриджит и бе добре запозната с дискурса на любовните отношения.
Ножът падна на земята и в кухнята отекна писък на банши. Последва порой от клетви на ирландски.
– Мръсникът му с мръсник! – заключи Бриджит.
– Долен негодник – съгласи се Урсула.
Годежният пръстен („обикновена дрънкулка“) бе върнат от Бриджит на Силви. Уверенията на Кларънс, че е невинен, останаха нечути.
* * *
– Може да отидеш до Лондон с госпожа Глоувър – предложи Силви. – За празненствата по случай примирието. Ще има влакове докъсно.
Госпожа Глоувър заяви, че няма намерение да ходи в столицата заради инфлуенцата, а Бриджит каза, че се надява Кларънс да отиде, най-добре с Моли Лестър, та и двамата да хванат испанския грип и да умрат.
* * *
Моли Лестър, която през живота си не бе разменяла и две думи с Кларънс, с изключение на „Добро утро. Какво ще желаете?“, се задоволи с празненството в селото, докато Кларънс наистина замина за Лондон с двама приятели и наистина умря.
– Поне никой не беше блъснат по стълбите – каза доволно Урсула.
– За какво говориш? – попита Силви.
– Не знам – отвърна Урсула.
И наистина беше така. Тя се тревожеше за себе си. Непрекъснато сънуваше как лети и пада. Понякога, когато стъпваше на стол да погледне през прозореца на тавана, изпитваше желание да го отвори и да се хвърли. Нямаше да тупне на земята и да се разпльока като презряла ябълка, напротив, сигурна беше, че нещо ще я хване. (Само че какво?) Въздържа се да изпробва тази теория, за разлика от куклата на Памела, която една зимна вечер се озова захвърлена през същия прозорец от злия отегчен Морис.
Още щом го беше чула да се приближава по коридора – благодарение на силните индиански бойни викове, – Урсула бе скрила своята любима кралица Соланж, куклата-плетачка, под възглавницата, където тя остана на сигурно място, докато злощастната дама с кринолина се разхвърча на стотици парченца, щом се стовари върху покрива. „Исках просто да видя какво ще стане“, измънка с просълзени очи Морис след това. „Е, сега вече знаеш“, отвърна Силви. Истеричната реакция на Памела ѝ идваше малко в повече. Опита се да я успокои с думите: „Намираме се във война. Случват се много по-лоши неща“. За Памела явно не беше така.
Ако Урсула бе дала на Морис малката кукла-плетачка, която бе направена от нечупливо дърво, дамата с кринолина щеше да оцелее.
Същата вечер Боцман, който скоро щеше да умре от куча чума, провря муцуна в стаята и постави тежка лапа върху завивката на Памела в знак на състрадание, след което се просна да спи на парцалената черга между леглата им.