От началото на сраженията на континента се хранеха във всекидневната. Отказаха се от масивната маса в трапезарията като разточителство за тежките военни времена. („Това че не използвате масата в трапезарията не значи, че ще спечелим войната“, бе коментарът на госпожа Глоувър.)
Силви махна на Памела, която чинно последва негласната заръка на майка си и тръгна около масата след Бриджит, за да оправи приборите. Бриджит не правеше разлика между ляво и дясно и горе и долу.
Подкрепата на Памела за войниците се изразяваше в масово производство на сиво-кафяви шалчета с необичайна непрактична дължина. Силви бе приятно изненадана от капацитета за монотонни действия на най-голямата си дъщеря. Щеше много да ѝ помогне в живота занапред. Силви изпусна бримка и изруга под нос, с което сепна Памела и Бриджит.
– Та какви са новините? – попита най-сетне тя с нежелание.
– Пускат бомби в Норфолк – заяви гордо Бриджит.
– Бомби? – Силви вдигна поглед от плетивото си. – В Норфолк?
– Нападение с цепелин – добави авторитетно Бриджит. – Ето такива са фрицовете. Убиват наред. Защото са зли. Ядат белгийски бебета.
– Е... – каза Силви, докато прихващаше изпуснатата бримка, – това е може би малко пресилено.
Памела се спря, държеше десертна вилица в едната ръка и лъжица в другата, сякаш се готвеше да атакува някой от тежките пудинги на госпожа Глоувър.
– Ядат? – повтори ужасено тя. – Бебета?
– Не – тросна се Силви. – Не ставай глупава.
Госпожа Глоувър извика Бриджит от дълбините на кухнята и прислужницата изхвърча.
– Вечерята на масата! – чу я Силви да крещи на свой ред от дъното на стълбите.
Памела въздъхна като човек с дълги години зад гърба си и седна на масата.
– Липсва ми татко – прошепна тя, загледана невиждащо в покривката.
– И на мен, миличка – отвърна Силви. – И на мен. Но не се разкисвай, ами иди да кажеш на другите да си измият ръцете.
За Коледа Силви бе приготвила огромен кашон с подаръци за Хю: неизбежните чорапи и ръкавици; един от безкрайните шалове на Памела и, за компенсация, двоен кашмирен шал, изплетен от самата нея и поръсен с любимия ѝ парфюм La Rose Jacqueminot, за да му напомня за дома. Представяше си го на бойното поле с шала на врата, галантен рицар с копие, развял знака на благоволението на своята дама. Рицарските блянове ѝ действаха успокояващо и бяха далеч за предпочитане пред прокрадващите се мрачни образи. Прекарали бяха няколко студени дни в Бродстеърс, опаковани в гети, елеци и шапки, заслушани в тътена на големите оръдия отвъд пролива.
В коледния колет имаше и сладкиш със сливи, изпечен от госпожа Глоувър, метална кутия с малко безформени ментови бонбони, направени от Памела, също цигари, бутилка хубаво малцово уиски и книжка със стихове, антология на английската поезия, предимно пасторална, неизискваща твърде много усилия, както и малки ръчно изработени подаръци от Морис (самолет от дърво) и рисунка от Урсула на синьо небе, зелена трева и дребна разкривена фигурка на куче. „Боцман“, бе написала услужливо Силви най-отгоре. Нямаше представа дали Хю е получил колета.
Коледата бе потискаща. Дойде Изи и през цялото време не млъкна (говори най-вече за себе си), а накрая обяви, че се е записала доброволка и заминава за Франция веднага след празниците. „Ама, Изи – бе отвърнала Силви, – ти не можеш да се грижиш за болни, нито да готвиш или да пишеш на машина, не умееш нищо полезно.“ Думите ѝ прозвучаха по-грубо, отколкото бе възнамерявала, но Изи наистина беше ужасно несериозна. („Развейпрах“, бе присъдата на госпожа Глоувър.) „Значи така – каза Бриджит, когато разбра за благотворителното дело на Изи, – значи до Великден ще сме загубили войната.“
Изи не говореше за бебето си. Беше го дала за осиновяване в Германия и Силви предполагаше, че сега е немски гражданин. Колко странно бе, че макар да бе малко по-малък от Урсула, официално той бе врагът.
На Нова година децата едно по едно се натръшкаха от шарка. Изи хвана първия влак за Лондон, още щом първото петно се появи на лицето на Памела. „Видя ли я каква е Флоранс Найтингейл“, бе казала ядосано на Бриджит Силви.
* * *
Въпреки несръчните си, дебелички пръстчета Урсула също се бе присъединила към плетаческата треска. За Коледа получи дървена френска кукла-плетачка, La Reine Solange, което по думите на Силви означаваше „кралица Соланж“, но Урсула се съмняваше, че някога е имало кралица с това име. Кралица Соланж бе изрисувана в ярки кралски цветове и имаше красива зелена корона, около която се намотаваше преждата. Урсула бе вярна поданичка и прекарваше цялото си свободно време, каквото имаше безкрайно много, в създаване на дълги като змии плетива, които нямаха друго приложение, освен да бъдат превърнати в подложки и разкривени похлупаци за чайници. („А къде са дупките за чучура и дръжката?“, чудеше се Бриджит.)