Доктор Келит запали лулата замислено. Седяха на терасата. Урсула тъкмо си мислеше, че с удоволствие би прекарала остатъка от живота си тук. Щеше да е толкова лесно.
– Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща... – поде доктор Келит.
– ...и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, щом любов нямам нищо не съм100 – довърши Урсула.
– Да, любовта... Но ти това го знаеш.
– Аз все пак имам любов – отвърна тя. – Но защо цитираме Библията? Мислех, че сте будист.
– А, никакъв не съм – отвърна той и лаконично добави: – И всякакъв, разбира се. Въпросът е дали имаш достатъчно.
– Достатъчно какво?
Вече съвсем беше загубила нишката, но доктор Келит бе посветил вниманието си на лулата си и не отговори. Прекъснаха ги с вечерята.
– Шоколадовият им кейк е много вкусен – каза доктор Келит.
* * *
– По-добре ли си вече, мечо? – попита Хю, докато ѝ помагаше да се настани в колата. Дошъл беше да я вземе с бентлито.
– Да, добре съм.
– Хубаво. Да си отиваме у дома. Без теб къщата не е същата.
* * *
Толкова много ценно време бе загубила, но сега имаше план, мислеше си, докато лежеше будна в леглото си във Фокс Корнър. В плана влизаше сняг, без съмнение. Сребърно зайче, танцуващи зелени листа. И така нататък. Немски, не класически езици, а след това курс по стенография и машинопис, а може би дори и по есперанто, в случай че все пак утопията се сбъдне. Членство в местен клуб по стрелба и някаква работа, спестяване на всяка лира – нищо кой знае какво. Не искаше да привлича вниманието върху себе си, щеше да се вслуша в съвета на баща си, макар той още да не беше ѝ го дал, нямаше да вири глава, щеше да се пази. После, когато е готова, щеше да разполага с достатъчно средства, за да се издържа, докато навлезе в леговището на звяра, откъдето щеше да изтръгне черния тумор, който растеше там с всеки изминал ден.
И тогава един ден щеше да тръгне по Амалиенщрасе и да спре пред „Фото Хофман“ да разгледа фотоапаратите „Кодак“, „Лайка“ и „Войгтлендер“ на витрината, щеше да отвори вратата на магазина, камбанката щеше да дрънне и момичето на щанда най-вероятно щеше да я посрещне с Guten Tag, gnädiges Fräulein или просто с Grüss Gott, защото през 1930 година хората още ще се поздравяват както преди, а не с „Хайл Хитлер“ и абсурдното изпъване на ръка. Урсула щеше да подаде стария си апарат „Брауни“ с думите: „Не знам как да извадя лентата“, а жизнерадостната Ева Браун щеше да отвърне: „Дайте да погледна“.
* * *
Сърцето ѝ преливаше от светостта на задачата. Изпълваше я очакване. Тя бе едновременно воин и лъскаво копие. Тя бе меч, проблясващ в дълбините на нощта, острие от светлина, пронизващо тъмнината. Този път грешки нямаше да има.
Когато всички заспаха и къщата утихна, Урсула стана от леглото и стъпи на стола под отворения прозорец.
Време е, помисли си. Някъде съчувствено удари часовник. Помисли си за Теди и госпожица Улф, за Ролан и малката Анджела, за Нанси и Силви. За доктор Келит и Пиндар. „Станй такъв, какъвто си.“ Сега вече знаеше каква е тя. Тя беше Урсула Бересфорд Тод и беше свидетел.
Разпери ръце към черния прилеп и полетяха един към друг в прегръдка като стари приятели, които отдавна не са се виждали. Това е любов, помисли си Урсула. Съвършенството се постига с практика.
Бъдете доблестни мъже
Декември 1930 година
Урсула знаеше всичко за Ева. Знаеше колко обича модата, гримовете и клюките. Знаеше, че може да кара кънки и ски и че обича да танцува. Урсула се мотаеше с нея сред скъпите рокли в Оберполингер, след което сядаха да пият кафе със сладкиш или сладолед в Енглишер Гартен и гледаха децата на въртележката. Ходеше на ледената пързалка с Ева и сестра ѝ Гретел. Те я водеха на вечеря у дома. „Английската ти приятелка е много мила“, каза на Ева фрау Браун. Урсула обясняваше, че е дошла да си подобри немския, преди да започне работа като учителка у дома. При мисълта за това Ева въздъхна отегчено.
Ева обожаваше да я снимат и Урсула ѝ правеше безброй снимки с малкия си апарат „Брауни“, после по цяла вечер ги подреждаха в албуми и им се възхищаваха. „Трябва да се снимаш във филми“, каза ѝ Урсула и Ева беше неимоверно поласкана. Урсула си бе направила труда да се запознае с актуалните холивудски, британски и немски знаменитости, както и с най-новите песни и танци. Тя беше по-възрастна жена, взела под крилото си неопитната млада девойка. Ева бе напълно заслепена от изисканата си нова приятелка.