– Ей, Тед, като гледам усмивката на лицето на онази жена на вратата, май ще да е твоята.
– Нанси – прошепна Теди.
– Обичам те – изрече само с устни Нанси отдалече.
– Охо, довела е и приятелка за мен. Колко мило – добави Вик.
Теди се засмя.
– Внимавай, това е сестра ми.
Нанси стискаше ръката ѝ силно, но Урсула не усещаше болка. Той беше там, наистина беше там, седеше на маса в лондонски бар, пиеше английска бира... Не можеше да повярва. Нанси издаде странен задавен звук, Урсула едва сдържаше сълзите си. Приличаха на двете Марии, онемели пред Възкресението.
В този момент Теди ги забеляза и по лицето му се разля усмивка. Скочи и за малко да прекатури масата. Нанси си проправи път през тълпата и се хвърли да го прегърне, но Урсула остана на прага, изведнъж я завладя страх, че ако помръдне, всичко ще изчезне, щастливата сцена ще се разпадне пред очите ѝ. Не, няма да стане, каза си тя, това беше истинско, беше истина и Урсула се разсмя от сърце, когато Теди най-сетне успя да се откъсне от Нанси, застана мирно и козирува.
Той извика нещо, но глъчката погълна думите. Стори ѝ се, че е „Благодаря“, но може и да грешеше.
Сняг
11 февруари 1910 година
Госпожа Хадък сръбна от грога, като се надяваше, че успява да докара вид на истинска дама. Беше ѝ третият и тя вече започваше да се затопля. Бяха я повикали за едно раждане, само че снегът я принуди да потърси убежище в „Синият лъв“ в покрайнините на Чалфонт Сейнт Питър. Иначе едва ли би влязла някога тук, но вътре гореше буен огън, а компанията се оказа изненадващо весела. По гредите проблясваха и подрънкваха конски начелници и медни халби. На тезгяха питиетата се лееха свободно. Като цяло там цареше доста по-голямо оживление. В момента пееха песни и госпожа Хадък, изненадващо и за самата себе си, започна да потупва с крак в такт с мелодията.
– Да видите само какъв сняг – каза съдържателят и се надвеси към нея през огромния излъскан безкрай на месинговия тезгях. – Нищо чудно да се наложи да останете тук няколко дни.
– Дни?!
– Най-добре пийнете още един грог. Види ми се, че тази вечер никъде няма да ходите.
Благодарности
Бих искала да благодаря на:
Андрю Джейнс (Национален архив в Кю);
д-р Джулиет Гардинър;
подполковник М. Кийч, носител на Медала на Британската империя;
д-р Пертии Ахонен (Катедра по история в Университета в Единбург);
Фредерике Арнолд;
Анете Вебер.
Също и на моя агент Питър Страус, както и на Лари Финлей, Мариан Велманс, Алисън Бароу и на всички в „Трансуърлд Пъблишърс“, на Камила Фериър и всички в „Маш Ейджънси“.
За повече информация за книгата (включително и библиография), моля, посетете моя уебсайт на адрес: www.kateatkinson.co.uk.
Издателство „Колибри“
Издателство „Колибри“ е създадено през 1990 година – едно от първите частни издателства след промените и от малкото, които съществуват и днес. През годините „Колибри“ се утвърди със своя професионализъм и качество като едно от водещите издателства на книги у нас, познато и извън страната като единствен представител на много чужди издателства. Високото качество на текстовете и преводите на „Колибри“, както и изисканото художествено оформление са признати в страната и чужбина.
Благодарение на „Колибри“ българският читател има възможността да се запознае с популярни и не толкова популярни автори от различни страни и континенти, представители на различни жанрове, епохи, идеи, писатели, които е необходимо да познаваме, за да сме в крак със световните литературни тенденции.
„Колибри“ притежава впечатляващ издателски портфейл – „колекция“ от автори, с които би се гордяло всяко световно издателство. Сред тях са имена като Исабел АЛИЕНДЕ, Жоржи АМАДУ, Фредерик БЕГБЕДЕ, Симон дьо БОВОАР, Бернар ВЕРБЕР, Кърт ВОНЕГЪТ, Греъм ГРИЙН, Франсоаз ДОЛТО, Марио ВАРГАС Льоса, Вим ВЕНДЕРС, Лаура ЕСКИВЕЛ, Итало КАЛВИНО, Труман КАПОТИ, Даниел КЕЛМАН, Дъглас КЕНЕДИ, Харлан КОУБЪН, Милан КУНДЕРА, Дийн КУНЦ, Стиг ЛАРШОН, Xорхе ЛУИС БОРХЕС, Иън МАКЮЪН, Едуардо МЕНДОСА, Харуки МУРАКАМИ, Амели НОТОМБ, Пол ОСТЪР, Милорад ПАВИЧ, Джеймс ПАТЕРСЪН, Филип РОТ, Дж. К. РОУЛИНГ, Салман РУШДИ, Джон СТАЙНБЕК, П. Г. УДХАУС, Вирджиния УЛФ, Хелън ФИЛДИНГ, Томас ХАРИС, Сири ХУСТВЕТ и много други.
Книжарници в Cофия
„КОЛИБРИ“
ул. „Иван Вазов“ № 36
тел. 02/988 87 81
ВЪВ ФРЕНСКИЯ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ
пл. „Славейков“ № 3
тел. 02/981 50 47
„НИСИМ-КОЛИБРИ“
бул. „Васил Левски“ № 57
тел. 02/981 19 12
www.colibri.bg
www.livresfrancais.bg
www.dora.bg