– Дръж се възпитано, Морис – предупреди го Силви. – И, ако обичаш, не бъди толкова злонамерен.
– Умряло бебе? – обади се Урсула, остави лъжицата на масата и погледна чинията пред себе си уплашено.
– Германците ги ядат – добави мрачно Памела.
– Десертите ли? – премига Урсула. Нима не всички ядат десерт, даже и врагът?
– Не, бебетата – обясни Памела. – Но само белгийските.
* * *
Силви погледна рулото, кръгчето червена ивица мармалад като кръв, и потръпна. Сутринта бе гледала как госпожа Глоувър пречупва шията на горката Хенриета върху дръжката на една метла. Уби кокошката с безразличието на палач. Понякога се налага, нали така? „Във война сме – беше заявила госпожа Глоувър. – Не бива да се разкисваме.“
– Тя ли беше, мамо? – настоя Памела. – Хенриета?
– Не, миличка. Имаш честната ми дума, не беше Хенриета.
Настойчиво стържене по задната врата сложи край на спора. Всички застинаха, загледани един в друг, сякаш хванати на местопрестъпление. На Урсула не ѝ беше ясно защо.
– Дано не са лоши новини – обади се Силви.
Но беше точно така. Само след няколко секунди от кухнята се чу вик. Сам Уелингтън, старият ботуш, бе загинал.
– Тази ужасна война – прошепна Силви.
* * *
Памела ѝ даде остатъците от едно кафяво кълбо вълнена прежда, а Урсула обеща кралица Соланж да роди малка подложка за чашата за вода на Памела в знак на благодарност за спасението ѝ.
Вечерта, като си легнаха, сложиха дамата с кринолина и кралица Соланж една до друга на нощното шкафче, две храбри героини, оцелели след сблъсъка с врага.
Примирие
Юни 1918 година
Рожденият ден на Теди. Роден под знака на Рака. Загадъчен знак, бе казала Силви, макар да смяташе зодиите за „глупости“.
– То пък щото другите са ви ясни – подхвърли Бриджит, решила да прояви чувство за хумор.
Силви и госпожа Глоувър подготвяха малко празненство, „изненада“. Силви харесваше всичките си деца, Морис може би не чак толкова, но сърцето ѝ принадлежеше изцяло на Теди.
Теди дори не знаеше, че има рожден ден, тъй като от няколко дни бяха строго инструктирани да не го споменават. Урсула не можеше да повярва колко е трудно да се пази тайна. На Силви ѝ идваше отвътре. Каза им да заведат „малкия рожденик“ навън, докато приготви всичко. Памела се оплака, че никога не е имала празник-изненада, на което Силви отвърна: „Разбира се, че си имала. Просто не си спомняш“. Така ли бе наистина? Памела се намръщи при мисълта, че няма как да разбере със сигурност. Урсула нямаше представа дали някога е имала празник-изненада, или дори изобщо празник, ако ще и без изненада. В главата ѝ миналото беше пълна каша, не права линия, както при Памела.
– Хайде да отидем на разходка – каза Бриджит.
– Да – додаде Силви, – защо не занесете малко сладко на госпожа Додс?
С навити ръкави и вдигната коса Силви целия предишен ден бе помагала на госпожа Глоувър да сварят в големите медни тенджери малини от градината и заделената захар.
– Като във фабрика за муниции сме – бе отбелязала Силви, докато пълнеше бурканче след бурканче.
– Чак пък – измърмори под нос госпожа Глоувър.
Градината бе дала обилна реколта, Силви бе чела книги за отглеждане на плодове и заяви, че вече е истински градинар. Госпожа Глоувър отбеляза мрачно, че малините са лесни, по карфиола щяло да си проличи. За тежката работа Силви бе наела Кларънс Додс, приятел на стария ботуш Сам Уелингтън. Преди Кларънс бе работил като помощник-градинар в имението. Беше инвалид от войната, сега носеше тенекиена маска върху половината си лице и твърдеше, че иска да си отвори зарзаватчийници. Урсула попадна на него за пръв път, докато той подготвяше леха за морковите, и възкликна уплашено, когато Кларънс се обърна и се показа лицето му. На маската бе нарисувано ококорено синьо око, подобно на истинското. „И конете даже мога да изплаша, нали?“, беше се засмял той. Щеше ѝ се да не го бе правил, защото устата му не бе покрита от маската. Устните му бяха набръчкани и странни, сякаш някой се бе сетил за тях със закъснение и ги бе пришил след раждането му. „Извадих късмет – обясни Кларънс. – Артилерийски огън, истински ад.“ Според Урсула обаче това едва ли можеше да се нарече късмет.
Морковите едва бяха показали пернатите си листенца и Бриджит вече излизаше с Кларънс. Когато Силви изкарваше първите розови картофи, Бриджит и Кларънс вече бяха сгодени и понеже той не можеше да си позволи да купи пръстен, Силви даде на Бриджит един от своите, който бил „стар“ и никога не го носела. „Дрънкулка – обясни тя, – не струва много“, макар че Хю ѝ го бе купил от Ню Бонд Стрийт след раждането на Памела срещу доста голяма сума.