Снимката на Сам Уелингтън бе запратена в една стара дървена щайга в градинската барака.
– Не мога да я запазя – обясни притеснено на госпожа Глоувър Бриджит, – но не би следвало и да я хвърлям, нали?
– Може да я заровиш – предложи госпожа Глоувър, но Бриджит потрепери.
– Като черна магия!
* * *
Потеглиха към дома на госпожа Додс натоварени със сладко и великолепен букет мораво секирче, с което Силви много се гордееше.
– Сортът е „Сенатор“, в случай че госпожа Додс попита – бе обяснила на Бриджит тя.
– Няма да попита.
Морис естествено не беше с тях. След закуска си бе взел сандвичи и бе излязъл с колелото с приятели. Урсула и Памела почти не се интересуваха от живота на Морис, а той не проявяваше дори капка любопитство към техния. Теди беше съвсем друг, верен и обичлив като куче и съответно глезен от всички.
Майката на Кларънс все още работеше в имението на „полуфеодални начала“, по думите на Силви, и живееше в малка къща в единия му край, схлупена, стара постройка, което миришеше на застояла вода и стара мазилка. Боята върху влажния таван висеше като кожа. Преди година Боцман бе умрял от куча чума и сега лежеше погребан под една бурбонска роза, която Силви бе поръчала за гроба му. „Луиз Одие“ – бе казала тя. – Ако някой се интересува.“
Сега имаха друго куче, малко немирен черен женски мелез на име Трикси, който спокойно можеше да се нарича Белята, защото Силви все се смееше и казваше: „Охо, задава се беля“. Памела бе видяла госпожа Глоувър да рита Трикси с огромния си ботуш и се наложи Силви да „поговори“ с нея. Бриджит отказваше да вземе Трикси в дома на госпожа Додс, заяви, че ще трябва да слуша оплаквания до края на живота си.
– Не вярва в кучетата – обясни тя.
– Не съм чувала досега някой да вярва в кучета – отбеляза Силви.
Кларънс ги посрещна на входната порта към имението. Самото то бе няколко мили по-нататък, в края на дълъг път, ограден от брястове. Фамилията Донт живееше тук от векове и от време на време се появяваше на някой празник или панаир или да удостои с краткото си присъствие годишното коледно празненство в кметството. Имаха си свой параклис, тъй че на църква не идваха, макар че сега изобщо никъде не ходеха, тъй като бяха загубили трима синове, един след друг, във войната и почти изцяло се бяха оттеглили от света.
Невъзможно бе човек да не зяпа тенекиеното лице на Кларънс („галванизирана мед“, уточняваше той). Живееха в непрестанен ужас, че ще си свали маската. Дали я махаше вечер преди лягане? Ако Бриджит се омъжеше за него, сигурно щеше да ѝ се наложи да види ужаса, който се криеше под маската. „Не е толкова какво има отдолу – дочуха Бриджит да казва на госпожа Глоувър, – ами какво няма.“
Госпожа Додс („старата майка Додс“, както я наричаше Бриджит, като от някоя приспивна песен) направи чай за големите, който по думите на Бриджит по-късно бе „чиста вода ненапита“. Бриджит обичаше чая да е „силен, тъй че лъжичката да стои изправена в него“. Памела и Урсула дълго се чудиха какво е „вода ненапита“, но поне звучеше приятно. На тях госпожа Додс им сипа мляко от голяма емайлирана кана, току-що издоено и все още топло. На Урсула ѝ се догади.
– Госпожа Плодородие – промърмори госпожа Додс, когато ѝ подадоха сладкото и моравите цветя, а Кларънс я смъмри:
– Майко!
Госпожа Додс подаде цветята на Бриджит, която продължи да ги държи като булчински букет, докато старицата не я подкани:
– Сложи ги във вода, глупачке.
* * *
– Сладкиш? – предложи тя на останалите и раздаде тънки парчета джинджифилов кекс, който изглеждаше влажен като къщата ѝ. След това отбеляза: – Хубаво е да види човек деца.
Зяпаше Теди все едно той беше някакво рядко срещано животно. Теди беше здраво малко момче и се нахвърли с апетит на млякото и кекса. От млякото му останаха мустаци, които Памела избърса с кърпичка. Урсула подозираше, че госпожа Додс всъщност изобщо не обича да вижда деца и че дори по въпроса за децата е на едно мнение с госпожа Глоувър. Освен когато ставаше дума за Теди, разбира се. Всички харесваха Теди. Дори Морис. Понякога.
Госпожа Додс разгледа пръстена на ръката на Бриджит, като дръпна пръста ѝ, все едно вадеше ядец.
– Рубини и диаманти – каза накрая. – Много елегантен.
– Малки камъчета – оправда се Бриджит. – Дрънкулка.
Момичетата помогнаха на Бриджит да измие съдовете и оставиха Теди да се оправя сам с госпожа Додс. Чиниите миха в голяма каменна мивка в кухнята, която имаше помпа, а не кран. Бриджит обясни, че като била малка в „Килкъни“ трябвало да ходят до кладенеца за вода. Нареди прилежно цветята в стар буркан от сладко и го сложи на перваза. Избърсаха приборите с една от тънките, износени кухненски кърпи на госпожа Додс (влажна, разбира се), след което Кларънс ги попита дали искат да отидат да видят градината на имението.