* * *
За обяд имаше варени наденички в йоркширски пудинг и кралски сладкиш.
– Къде бяхте? – попита Силви. – Урсула, имаш клонки в косата. Приличаш на дивак.
– Джел – обясни Памела. – Бяхме при съседите. Запознахме се с момичетата. Пет на брой.
– Знам – каза Силви и ги изброи на пръсти. – Уини, Гърти, Мили, Нанси и...
– Беатрис – помогна Памела.
– Поканиха ли ви? – намеси се госпожа Глоувър, която много държеше на доброто възпитание.
– Намерихме дупка в живия плет – обясни Памела.
– Точно оттам се промъкват и пустите лисици – измърмори госпожа Глоувър, – идват от горичката.
Силви се намръщи неодобрително, но си замълча, тъй като официално бяха в празнично настроение. Силви, Бриджит и госпожа Глоувър се чукнаха с по чаша шери за мира, но Силви и готвачката не изглеждаха особено щастливи. И Хю, и Изи бяха все още на фронта, а Силви твърдеше, че докато не види Хю да влиза през вратата, няма да повярва, че е жив и здрав. Изи през цялата война бе карала линейка, което никой не можеше да си го представи. Джордж Глоувър бе на „рехабилитация“ в някакъв дом нейде из Котсуолд. Госпожа Глоувър бе ходила да го посети, но не желаеше да говори какво е видяла, каза само, че Джордж вече не е същият. „Това се отнася за всички“, беше отвърнала Силви. Урсула се опита да си представи, че не е Урсула, но това ѝ се видя невъзможно.
Две момичета от Женската селскостопанска армия бяха заели мястото на Джордж във фермата. И двете имаха кобилест вид и идваха от Нортхамптъншир, а Силви заяви, че ако е знаела, че ще позволят на жени да работят със Самсон и Нелсън, също щяла да се кандидатира. Момичетата на няколко пъти идваха на чай и седяха в кухнята с калните си навои за ужас и отвращение на госпожа Глоувър.
* * *
Бриджит вече си беше сложила шапката, когато Кларънс се показа свенливо на задната врата и измърмори неясен поздрав към Силви и госпожа Глоувър. „Щастливата двойка“, както последната ги наричаше, щеше да ходи в Лондон за празненствата по случай победата. Бриджит не можеше да си намери място от вълнение.
– Сигурна ли сте, че не искате да дойдете с нас, госпожо Глоувър? Ще е голяма забава.
Госпожа Глоувър присви очи като недоволна крава. Тя „избягваше тълпите“ заради епидемията от инфлуенца. Неин племенник се бе строполил мъртъв насред улицата, здрав сутринта, а „на обед вече мъртъв“. Силви казваше, че не трябва да се боят от инфлуенцата. „Животът трябва да продължи“.
След като Бриджит и Кларънс тръгнаха към гарата, госпожа Глоувър и Силви седнаха на кухненската маса и изпиха по още едно шери.
– Голяма забава, да – измърмори госпожа Глоувър.
Когато Теди се появи, следван по петите от Трикси, и заяви, че умира от глад, белтъците върху кралския пудинг бяха изгорели. Последната жертва на войната.
* * *
Опитаха се да изчакат завръщането на Бриджит, но заспаха над книгите си. Памела бе в плен на „Да яздиш Северния вятър“, а Урсула се бореше с „Шумът на върбите“. Най-много харесваше Къртичко. Тя четеше и пишеше неестествено бавно („Съвършенството се постига с практика, миличка“) и предпочиташе Памела да ѝ чете. И двете обичаха приказки и притежаваха всичките книжки на Андрю Ланг, всичките дванайсет цвята, които Хю им бе купувал за рождени дни и Коледа. „Красота“, отбеляза Памела.
Шумното завръщане на Бриджит събуди Урсула, тя на свой ред събуди Памела и двете слязоха на пръсти долу, където подпийналата Бриджит и малко по-трезвият Кларънс ги забавляваха с разкази за „морето от хора“ и ликуващата тълпа („Кралят! Кралят!“, заскандира Бриджит), накрая Негово Величество бил излязъл на балкона на Бъкингамския дворец.
– А камбаните – добави Кларънс, – не съм чувал такова нещо. Всички лондонски камбани биеха в чест на мира.
– Красота – въздъхна Памела.
Бриджит бе загубила шапката си, както и няколко фиби и най-горното копче на блузата си.
– В един момент тълпата ме понесе – обясни щастливо тя.
– Божичко, какъв шум!
Силви влезе в кухнята сънена и прекрасна в дантелен пеньоар и с пусната до кръста плитка. Кларънс се изчерви и сведе поглед. Силви им направи какао и чинно изслуша Бриджит, докато накрая не отмина и вълнението, че са будни по това време, и на всички им се доспа.
– От утре всичко тръгва постарому – каза Кларънс и целуна леко Бриджит по бузата, преди да се отправи обратно към дома на майка си.
– Госпожа Глоувър дали ще се сърди, че не я събудихме? – попита Силви, докато се качваха по стълбите.
– Ужасно много – отвърна Памела и двете се засмяха като съучастнички, като жени.
* * *
Урсула заспа отново и сънува Кларънс и Бриджит. Вървяха през обрасла с бурени градина и търсеха шапката на Бриджит. Кларънс плачеше с истински сълзи на здравата част от лицето и нарисувани върху маската като капки дъжд на рисунка на прозорец.