Взе Урсула в леглото и малката веднага затърси гърдата ѝ. Силви вярваше, че трябва сама да кърми децата си. Стъклените шишета и гумените биберони ѝ се струваха някак противоестествени, но въпреки това се чувстваше като дойна крава. Бебето бе бавно и непохватно, объркано от всичко ново. Колко ли оставаше до закуска?
Примирие
11 ноември 1918 година
„Скъпа Бриджит, заключих и залостих вратите. Наоколо се навъртат крадци...“ С „д“ или с „т“? Урсула задъвка молива, докато не го разцепи. Не можа да избере, така че задраска „крадци“ и написа „разбойници“. „Наоколо се навъртат разбойници. Моля те, иди да спиш при майката на Кларънс“. За всеки случай добави: „Освен това имам и главоболие, така че недей да чукаш. Госпожа Тод“. Изчака всички да излязат от кухнята, изтича навън и закачи бележката на задната врата.
– Какво правиш? – попита изневиделица госпожа Глоувър.
Урсула подскочи, понякога готвачката се промъкваше безшумно като котка.
– Нищо, проверявам за Бриджит.
– Тя ще се върне с последния влак, едва след няколко часа. Хайде, отивай да си лягаш. Кое време стана? Тук всички правят каквото си поискат. Концерт по желание.
Урсула не знаеше какво е концерт по желание, но звучеше добре.
* * *
На другата сутрин Бриджит я нямаше в къщата. По-изненадващо бе, че и Памела не се виждаше никъде. Урсула почувства безкрайно облекчение, необяснимо колкото и паниката, която снощи я бе накарала да напише бележката.
– Снощи някой е сложил глупава бележка на вратата – каза Силви. – Бриджит не е могла да влезе. Прилича на твоя почерк, Урсула. Как ще го обясниш?
– Никак – отвърна Урсула твърдо.
– Изпратих Памела до дома на госпожа Додс да доведе Бриджит.
– Изпратила си Памела?! – повтори ужасено Урсула.
– Да.
– Памела е с Бриджит?
– Да – отвърна Силви. – Какво ти става?
Урсула изхвърча навън. Чу виковете на Силви след себе си, но не спря. Никога през всичките си осем години не бе тичала толкова бързо, дори когато Морис я гонеше да ѝ направи „иглички“ – стискаше здраво ръката ѝ и я усукваше в противоположни посоки, ужасно болеше. Изтича по пътеката към къщата на госпожа Додс, профуча през локвите, така че когато Памела и Бриджит се появиха насреща ѝ, тя бе покрита с кал от главата до петите.
– Какво се е случило? – попита разтревожено Памела. – Нещо с татко ли?
Бриджит се прекръсти. Урсула прегърна Памела и заплака.
– Какво има, кажи ми – настоя изплашената Памела.
– Не знам – изхлипа Урсула. – Изведнъж ужасно се притесних за теб.
– Страхливка – прошепна Памела и я прегърна нежно.
– Малко ме боли главата – каза Бриджит. – Да се прибираме.
* * *
Скоро отново падна мрак.
Сняг
11 февруари 1910 година
– Чудо, вика онзи Фелоус – рече Бриджит на госпожа Глоувър, пиеха чай в чест на новороденото.
Госпожа Глоувър бе на мнение, че чудеса има в Библията, а не сред кървищата и мъките на раждането.
– Може да реши, че три стигат.
– Че защо, като има такива хубави деца, а и разполагат с достатъчно пари за всичко?
Госпожа Глоувър сложи край на разговора.
– Ще трябва да приготвя закуската на госпожа Тод – рече тя и се надигна.
Извади купата с накиснати в мляко бъбреци от килера и се залови да отстранява тлъстата бяла ципа, която напомняше на плацента. Бриджит погледна млякото – бяло на червени петна – и с изненада установи, че ѝ прилошава.
Доктор Фелоус вече бе закусил с бекон, домашен суджук, няколко филийки хляб, изпържени в пуснатата от бекона мазнина, и бъркани яйца и си беше тръгнал. От селото бяха дошли неколцина мъже да се опитат да разринат колата му, но не успяха и накрая извикаха Джордж, който пристигна на гърба на един от големите си коне. Като свети Георги, помисли си за миг госпожа Глоувър, но бързо прогони това сравнение от главата си. С немалко усилия доктор Фелоус бе повдигнат и поставен зад Джордж и двамата бяха потеглили да орат снега, все едно беше земя.
Един фермер беше стъпкан от бик. Бащата на госпожа Глоувър, дояч, бе убит от крава. Тогава тя бе още млада и сърцата, не се бе запознала с господин Глоувър и бе заварила баща си мъртъв под навеса. До ден днешен виждаше кръвта върху сламата и изненадания поглед в очите на кравата, неговата любимка Мейси.