Вътре в апартамента сякаш беше още по-студено. Излезли ѝ бяха рани от студа, ужасни, болезнени. Студено ѝ бе дори на ушите. Жалко, че нямаше ушанка или поне някоя от онези сиви вълнени шапки, с които Теди и Джими ходеха на училище. Как го беше казал Кийтс във „В навечерието на празника на света Агнес“? Че каменните статуи в църквата са с „качулки и брони от лед“. Едно време ѝ ставаше студено само като го рецитираше. Научила го бе в училище, постижение на паметта, което вероятно сега не би могла да повтори, и какъв бе смисълът, ако сега не можеше дори един стих да си спомни? Изведнъж закопня за коженото палто на Силви, беше от норки, но майка ѝ никога не го носеше, приличаше на голямо дружелюбно животно и сега принадлежеше на Памела. Силви бе избрала смъртта в Деня на победата. Докато другите жени организираха празненства и танцуваха по улиците, Силви бе легнала на детското легло на Теди и бе изгълтала шишенце приспивателни. Бележка нямаше, но причината беше напълно ясна за близките ѝ. Поменът във Фокс Корнър след погребението бе ужасен. Памела смяташе, че майка им е постъпила като страхливка, но Урсула не беше убедена. Според нея постъпката ѝ говореше за завидна яснота. Силви бе поредната жертва на войната, част от статистиката.
„Знаеш ли – беше казала Памела, – преди спорех с нея, защото твърдеше, че с науката светът е станал по-лош, че всичко се свеждало до това мъжете да изобретяват нови начини за убиване. Сега обаче се питам дали не е била права.“ И това беше още преди Хирошима.
Урсула запали газовата печка, малка „Рейдиънт“, която изглеждаше като от началото на века, и пусна няколко монети в процепа. Носеха се слухове, че не достигат пенита и шилинги. Урсула се питаше защо не са започнали да претопяват оръжията. Да изковат от мечовете плугове и така нататък.
Разопакова щайгата от Пами, нареди всичко на дъската до мивката като бедняшки натюрморт. Зеленчуците бяха кални, но нямаше как да ги измие, тъй като тръбите бяха замръзнали – дори и в малкия „Аскът“, – но пък и налягането на газта бе толкова слабо, че той едва успяваше да затопли водата. „Земята по-твърда от желязо, водата във ведрото като камък“, така ли продължаваше песента? На дъното на щайгата намери бутилка уиски. Добрата стара Пами, за всичко беше помислила.
Урсула гребна малко вода от кофата, която бе напълнила от чешмата на улицата, и сложи тенджерка върху газовия котлон, надяваше се, че яйцето все пак ще се свари, макар че сигурно щеше да отнеме цяла вечност, тъй като пламъкът бе едва забележим. Бяха ги предупредили да внимават с налягането на газта, можеше изведнъж да се усили, а междувременно пламъкът да е изгаснал.
Едва ли щеше да е толкова лошо да се задуши. С газ. Като в Аушвиц. Треблинка. Джими беше командос и в края на войната го бяха прикрепили, според него съвсем случайно (макар че при Джими всичко беше винаги случайно) към полка, освободил Берген-Белзен. Урсула настоя да ѝ разкаже какво са заварили. Той нямаше желание и вероятно ѝ бе спестил най-лошото, но трябваше да се знае. Трябва да има свидетели. (Чу гласа на госпожица Улф: „Трябва да помним тези хора, когато вече сме в безопасност в бъдещето“.)
Статистиката на загиналите бе нейното задължение по време на войната, безкрайният поток от числа, зад който се криеха бомбардираните и затрупаните, минаваше през бюрото ѝ за обобщение и архивиране. Онези числа ѝ се струваха невъобразими, но сега изобщо не можеше да си представи безчет мъртъвци, шест милиона, петдесет милиона.
Урсула бе донесла вода вчера. Те – кои бяха „те“? След шест години война, всички бяха свикнали да следват „техните“ заповеди, какви послушни хора бяха англичаните. Та те бяха направили временна чешма на съседната улица и Урсула бе напълнила един чайник и една кофа от крана. Жената пред нея беше изумително елегантна с разкошно самурено палто до земята, сребристосиво, но и тя стоеше там, чакаше търпеливо с кофите в хапещия студ. Изглеждаше не на място в Сохо, но кой ли знаеше какво я беше сполетяло?
Жените при кладенеца. Урсула имаше бегъл спомен за един доста труден разговор на Исус с една жена край кладенец. Самарянка – безименна, разбира се. Имала петима съпрузи, а сега живеела с друг, който не ѝ бил съпруг, но в Библията така и не ставаше ясно какво е станало с предишните петима. Може би ги е отровила.
Урсула си спомни думите на Бриджит, че когато била малка в Ирландия, всеки ден ходели за вода от кладенеца. Дотук с прогреса. Колко бързо цивилизацията може да се разпадне на своите по-груби основни части. Германците, най-ерудираните и най-възпитаните хора на света, а ето... Аушвиц, Треблинка, Берген-Белзен. При същите обстоятелства на тяхно място спокойно можеше да са англичаните, но такива неща не се говореха на глас. Госпожица Улф вярваше в това, казваше...