„За какво е този живот, ако не може човек да се позабавлява?“, питаше тя. („Мен ако питаш, тя цял живот само това прави“, бе измърморил Хю.)
Забавлението – и съпътстващите го удоволствия – бяха необходими според Изи, за да ѝ помогнат да преглътне факта, че вече е част от „работническата класа“ и трябва да „трака по цял ден“ на пишеща машина, за да си изкарва хляба. „Божичко, ще помисли човек, че въглища копае“, отбеляза възмутено Силви след един рядък и доста бурен семеен обяд във Фокс Корнър. След като Изи си тръгна, Силви тресна чинията за плодове в масата, вместо да я подаде на Бриджит, и каза: „Единствената ѝ работа е да бълва глупости, което не е спирала да прави, откакто се е научила да говори“. „Семейно наследство“, обади се Хю и измъкна чинията от ръката ѝ.
Изи бе успяла да си намери работа („Един господ знае как“, по думите на Хю) като дописник на някакъв вестник, седмичната ѝ рубрика се казваше „Приключенията на една съвременна неомъжена жена“ и в нея се разказваше за живота ѝ като „единак“.
– На всички е ясно, че мъжете не достигат – беше заявила тя, отхапвайки от хляба, седнала на масата в трапезарията на Фокс Корнър.
– На теб изглежда не ти е трудно да ги намираш – процеди Хю.
– Горките момчета измряха – продължи Изи. Размаза огромна бучка масло върху хляба, без да прояви ни най-малко уважение към тежкия труд на кравата. – Нищо не може да се направи, трябва да продължим живота си. Съвременната жена трябва да се грижи сама за себе си, без да чака спасение от семейството си. Трябва да се научи да бъде независима – емоционално, финансово и преди всичко духовно.
– Глупости – вметна Хю.
– Мъжете не са единствените – говореше Изи, без да му обърне внимание, – които се жертваха по време на Голямата война.
– Само че те са мъртви, а ти не – обади се студено Силви.
– Разбира се – продължи Изи, усетила застаналата до нея със супника госпожа Глоувър, – жените от нисшите класи винаги са знаели какво означава да работиш.
Госпожа Глоувър я погледна заплашително и стисна здраво черпака.
– Телешко варено, прекрасно, госпожо Глоувър! Какво му слагате, че е толкова вкусно? Наистина ли? Интересно... Няма съмнение, вървим към безкласово общество – подхвърли Изи към Хю, но забележката ѝ беше удостоена с подигравателно сумтене от госпожа Глоувър, която нямаше да ѝ прости лесно думите ѝ.
– Да не би тази седмица да си болшевик? – попита Хю.
– Вече всички сме болшевики – отвърна нехайно Изи.
– На моята маса! – засмя се Хю.
– Такава е глупачка – каза Силви, когато Изи най-сетне потегли към гарата. – И толкова много грим слага! Сякаш е актриса в театър. Разбира се, в главата си тя е винаги на сцената. Сама си е театър.
– Косата... – отрони жално Хю.
Изи бе подрязала косата си на къса черта преди който и да било друг от познатите им. Хю изрично бе забранил на жените в семейството да си режат косите. Почти веднага след това иначе послушната Памела бе отишла в града с Уини Шоукрос и двете се бяха върнали окълцани. („Така е просто по-лесно за игра“, бе рационалното обяснение на Памела.) Тя бе запазила тежките си плитки, макар да не бе ясно дали за спомен, или като трофей. „Бунт, а?“, бе попитал Хю. Но предвид че и двамата не обичаха да спорят, с това разговорът се приключи. Понастоящем плитките пребиваваха на дъното на чекмеджето за бельо на Памела. „Човек никога не знае, може да свършат някаква работа“, каза тя. Никой в семейството не можеше да се сети каква би била тази работа.
Силви не одобряваше Изи не само заради косата и грима ѝ. Тя така и не ѝ бе простила за бебето. Сега щеше да е на тринайсет, колкото Урсула.
– Един малък Фриц или Ханс. Във вените му тече кръвта на моите деца. Естествено, Изи се интересува единствено и само от себе си.
– Едва ли е толкова повърхностна – отвърна Хю. – Сигурно е видяла доста ужасни неща през войната.
Сякаш той не беше.
Силви тръсна глава. Все едно около прекрасната ѝ коса летяха комари. Всъщност тя завиждаше на Изи за войната, дори и за преживения ужас.
– Въпреки това е глупачка – заяви Силви.
– Да, така е – засмя се Хю.
Рубриката на Изи представляваше в по-голямата си част дневник на бурния ѝ живот, изпъстрен с по някой социален коментар. Заглавието миналата седмица бе „Докъде могат да се вдигнат?“ и се отнасяше за „скъсяването на полите на еманципираната жена“, текстът обаче съдържаше предимно личните съвети на Изи за постигане на необходимите за тази цел добре оформени глезени. „Застанете на пръсти на най-долното стъпало с лице към стълбището и спуснете пети под нивото на ръба“. Памела цяла седмица се упражнява на стълбището към тавана и заяви, че няма никакво подобрение.