Макар и пряко волята си, Хю се чувстваше длъжен да купува вестника на Изи всеки петък и да го чете във влака към къщи, „колкото да следи какви ги дрънка“ (след което захвърляше долнопробното издание на масата в коридора, откъдето Памела успяваше да го докопа). Хю живееше в ужас, че Изи ще пише за него, и единственото му успокоение бе, че тя използва псевдонима Делфин Фокс, „най-глупавото име на света“, според Силви.
– Е – каза Хю, – Делфин е второто ѝ име, от кръстницата ѝ. А Тод означава лисица, така че все пак има някаква логика. Не че я защитавам.
– Ама това наистина ми е името, пише го в кръщелното ми – обади се недоволно по време на аперитива преди обяда Изи. – Идва от Делфи, нали се сещате, оракула и така нататък. Съвсем намясто е според мен.
(„Какво сега и оракул ли се изкара? – подхвърли Силви. – Ако тя е оракул, аз съм главната жрица на Тутанкамон.“)
Изи в кожата на Делфин вече на няколко пъти бе споменавала „моите двама племенници“ („Страхотни разбойници и двамата!“), но без имена. „Поне засега“, както мрачно бе отбелязал Хю. Беше споделила и няколко „забавни случки“ за тези очевидно измислени племенници. Морис беше на осемнайсет („лудите глави“ на Изи бяха на девет и единайсет), все още в интерната, и през последните десет години едва ли бе прекарал повече от десет минути с нея. Що се отнася до Теди, той като цяло избягваше ситуации, които можеха да бъдат разказани като „забавни случки“.
– Кои са тези момчета? – попита Силви озадачено, докато оглеждаше своеобразната представа на госпожа Глоувър за морси език „Вероник“. Сгънатият вестник лежеше на масата до нея, тя почука с пръст по рубриката на Изи, сякаш се боеше да не се зарази. – Морис и Теди ли са първообразите?
– А Джими? – попита Теди. – Защо не пишеш за него?
Джими, нагизден в небесносин плетен пуловер, се тъпчеше с картофено пюре и не изглеждаше особено притеснен от факта, че литературата го е пропуснала. Той бе дете на мира – войната, която трябваше да сложи край на всички войни, се бе водила заради него. За пореден път Силви твърдеше, че е изненадана от най-новото попълнение в семейството. („С четири комплектът ми се струваше пълен.“) Някога Силви не знаеше откъде се появяват децата, а сега като че ли не бе сигурна как да ги спре. „Джими ни хрумна ей-така“, бе казала тя. „А, тогава аз изобщо не бях в състояние да мисля“, отвърна Хю и двамата се засмяха. „Стига, Хю“, скара му се Силви.
Появата на Джими накара Урсула да се чувства още по-далече от центъра на семейството, като предмет в края на претъпкана маса. Беше чула Силви да я нарича „кукувица“. „Урсула е малко като несръчна кукувица.“ Как беше възможно да си кукувица в собственото си гнездо? „Ти нали си ми истинската майка?“, попита тя и Силви се засмя: „Без никакво съмнение, миличка“. А на доктор Келит каза:
– Тя е странната птица в нашето семейство.
– Е, винаги има по един такъв – отвърна той.
– Недей да пишеш за децата ми, Изобел – каза ядосано Силви.
– Силви, за бога, та те са измислени!
– Не пиши дори и за измислените ми деца.
Силви вдигна покривката и погледна към пода.
– Какво правиш? – тросна се тя на Памела, която седеше срещу нея.
– Чертая кръгове с крака – отвърна Памела, без да се впечатлява от раздразнителността ѝ.
Напоследък Памела бе доста дръзка, но също и много разумна, като тази комбинация изкарваше Силви от нерви. („Толкова приличаш на баща си“, бе казала на Памела тя тази сутрин при поредното спречкване. „Това лошо ли е?“, попита Памела.) Памела забърса полепналото по розовите бузки на Джими картофено пюре и добави:
– По часовниковата стрелка, а после обратно. Според леля Изи така ще имам тънки глезени.
– Никой разумен човек не би приел съветите на Изи.
– Моля? – обади се Изи.
– Освен това ти си твърде малка за тънки глезени.
– Е, вече съм почти на толкова, на колкото си била ти, когато си се омъжила за татко.
– О, чудесно! – възкликна Хю с облекчение при вида на госпожа Глоувър, която чакаше на прага, за да внесе тържествено своя Riz impératrice. – Днес духът на Ескофие22 ви следва, госпожо Глоувър.
Госпожа Глоувър не се сдържа и погледна през рамо.
* * *
– О, прекрасно – каза Изи. – Оризов пудинг. Тук човек винаги може да намери храна като за деца. Знаеш ли, че като деца ние живеехме отделно на горния етаж на къщата?