– Спокойно, Били, какво е станало? – заговори му тя майчински, а той сведе глава на гърдите ѝ и заплака.
Когато се случеше Теди да заплаче като малък, Урсула цялата настръхваше. Сякаш в нея зейваше огромна празнина, дълбока и страшна, изпълнена с мъка. Искаше ѝ се единствено да се погрижи за него. Мъжът в чакалнята на доктор Келит ѝ подейства по същия начин. („Така е майчинството всеки ден“, каза ѝ Силви.)
В този момент доктор Келит излезе от стаята си.
– Ела, Урсула, за Били ще се погрижа по-късно.
В края на часа ѝ обаче Били вече го нямаше.
– Горкият човечец – рече тъжно госпожа Дъкуорт.
Войната, каза на Урсула доктор Келит, бе накарала много хора да потърсят смисъл другаде.
– Теософия, розенкройцери, антропософия, спиритуализъм. Всеки се опитва да открие смисъла на преживяната загуба. – Самият доктор Келит бе пожертвал сина си Гай, загинал при Арас. – Човек трябва да приема идеята за жертвата, Урсула. Може така да е било отредено. – Показа ѝ снимка, не в униформа, беше правена навън, на момче с екип за крикет, вдигнало гордо стик. – Можеше сега да играе в националния отбор – отбеляза с тъга. – Ще ми се да вярвам, че той, а и всички останали играят крикет в рая. И винаги е прекрасен юлски следобед, малко преди следобедния чай.
Някак жалко бе, че толкова много млади мъже никога вече няма да пият чай. Боцман бе в рая заедно със Сам Уелингтън, стария ботуш, и Кларънс Додс, който се бе споминал скоропостижно от испански грип в деня след примирието. Урсула обаче не си ги представяше да играят крикет.
– Аз, разбира се, не вярвам в Бог – продължи доктор Келит. – Но в рая вярвам. Човек трябва да вярва – добави той мрачно.
Урсула се зачуди как това би могло да ѝ помогне да се оправи.
– От по-научна гледна точка – рече той – вероятно в онази част от мозъка ти, която отговаря за спомените, има малък дефект, неврологичен проблем, който те кара да си мислиш, че преживяванията ти се повтарят. Сякаш нещо е зациклило.
Не че наистина умирала и се прераждала, просто така ѝ се струвало. Урсула не виждаше разлика. Наистина ли беше зациклила? И ако да, то как?
– Но все пак не бива заради това да избиваш прислугата, нали?
– Това беше отдавна. И оттогава не е имало друг такъв случай.
– Потисната е – бе споделила Силви при първата среща с доктор Келит – единственото ѝ посещение в кабинета на Харли Стрийт с Урсула, макар че очевидно беше говорила предварително с него в нейно отсъствие. Урсула изгаряше от любопитство какво си бяха казали за нея. – И е доста посърнала през повечето време. Разбирам възрастен да се чувства така...
– Наистина ли? – приведе се напред доктор Келит, размахвайки оживено лулата. – Разбирате ли?
– Проблемът не е в мен – отвърна Силви с най-добронамерената си усмивка.
Значи аз съм проблем, така ли, помисли си Урсула. Освен това не се опитваше да убие Бриджит, а да я спаси. Или ако не да я спаси, то да я жертва в името на нещо. Нали самият доктор Келит бе казал, че може така да е било отредено.
– На твое място бих се придържал към традиционните морални норми – каза той. – Съдбата не е в твоите ръце. Това би бил твърде тежък товар за едно малко момиче. – Надигна се и хвърли лопата въглища в камината. – Някои будистки философи, наричани дзенбудисти, твърдят, че понякога се случват лоши неща, за да не допуснат още по-лоши. Има обаче ситуации, в които е невъзможно човек да си представи нещо по-лошо.
Урсула предположи, че има предвид загиналия в Арас Гай, лишен завинаги от чая си и сандвичите с краставица.
* * *
– Опитай. – Изи пръсна леко към нея. – „Шанел № 5“. Много е модерен. Самата тя е много модерна. „С изкусните ѝ непонятни аромати...“25.
Засмя се, сякаш бе казала нещо много смешно, след което изпръска още един невидим облак в банята. Беше доста различен от парфюмите с мирис на цветя, които използваше Силви.
Най-накрая бяха пристигнали в апартамента на Изи на Базил Стрийт („доста западнало endroit26, но пък удобно за „Харъдс“). Банята бе в розов и черен мрамор („Сама го измислих, много е хубаво, нали?“) и изцяло в остри линии и твърди ръбове. На Урсула дори не ѝ се мислеше какво би станало, ако се подхлъзне и падне.