– Просто приемане на онова, което ни се случва, независимо дали е лошо или добро. Werde, der du bist, както би казал самият той – продължи той, докато изтръскваше пепелта от лулата в огнището, откъдето вероятно някой друг щеше да я помете. – Знаеш ли какво означава това?
Урсула се зачуди колко ли десетгодишни момичета е виждал доктор Келит през живота си.
– Означава да бъдеш такъв, какъвто си – обясни той и се зае отново да натъпче лулата. (Да бъдеш, вместо да не бъдеш, предположи Урсула.) Ницше го е заел от Пиндар. γένοί οι‘~οζ ε’σσι μαθών. Говориш ли гръцки?
Това вече бе прекалено.
– Означава да станеш това, което си, след като си разбрал какво е то.
Вместо Пиндар Урсула чу „Пинар“, където се бе преместила старата бавачка на Хю. Сега тя живееше заедно със сестра си над един магазин в стара сграда на главната улица. Един неделен следобед Хю беше закарал Урсула и Теди в лъскавото си бентли. Нани Милс беше доста страшна (макар че за Хю очевидно не беше така), внимателно огледа Урсула и дори надникна в ушите на Теди, за да види дали са хубаво измити. Сестра ѝ беше по-мила, даде им по чаша сок от бъз и содена питка, намазана със сладко от боровинки. „Как е Изобел?“, бе попитала Нани Милс, устните ѝ бяха свити като сушена слива. „Изи си е Изи“, отвърна Хю, което, казано много бързо, както направи Теди по-късно, звучеше като жужене на малък рояк оси. Очевидно Изи беше станала себе си много отдавна.
Не изглеждаше много вероятно Ницше да е взел каквото и да е от Пинар, най-малкото философията си.
* * *
– Добре ли прекарахте с Изи? – попита я на гарата Хю.
Имаше нещо успокояващо във фигурата на Хю със сивата си филцова шапка и дългото тъмносиньо вълнено палто. Огледа я внимателно за видими промени. Урсула сметна за най-добре да не споменава, че е пътувала сама с метрото. Беше ужасяващо преживяване, като безлунна нощ в гората, но тя бе оцеляла като истинска героиня. Сви рамене и измърмори:
– Ходихме на обяд в „Симпсънс“.
– Хм – каза Хю, сякаш се опитваше да отгатне какво ли се крие зад думите ѝ.
– Слушахме една негърка.
– В „Симпсънс“?
– На грамофона на Изи.
– Хм.
Той отвори вратата на колата и тя се настани на прекрасната кожена седалка на бентлито, която действаше почти толкова успокояващо, колкото самият Хю. Силви смяташе колата за „ненужно разточителство“. Наистина беше безумно скъпа. Войната бе направила Силви свидлива, тя събираше остатъците от сапуна и ги използваше за пране, чаршафите се обръщаха напряко, шапките се поправяха. „Ако зависи от нея, ще живеем само на яйца и пилешко“, смееше се Хю. За сметка на това пък той самият бе станал доста по-широкопръст, „може би не особено добра черта за един банкер“, както бе отбелязала Силви. „Carpe diem“29, бе казал Хю, а тя отвърна: „Никога не те е бивало с ловенето“.
– Изи си има кола – съобщи Урсула.
– Наистина ли? Сигурен съм, че не е разкошна като този звяр. – Хю потупа калника на бентлито с обич. Потеглиха и той прошепна: – Не може да ѝ се има много доверие.
– На кого?
На мама? На колата?
– На Изи.
– Да, сигурно имаш право – съгласи се Урсула.
– Как ти се стори?
– Ами, какво да ти кажа. Непоправима. Изи си е Изи.
* * *
У дома завариха Теди и Джими да играят кротко на домино на масата във всекидневната, а Памела беше отишла при Гърти Шоукрос. Уини беше малко по-голяма, а Гърти малко по-малка, така че Памела делеше времето си поравно между двете, но рядко бе с двете едновременно. Урсула, неразделна приятелка с Мили, намираше това решение за много странно. Теди обичаше всичките момичета на семейство Шоукрос, но сърцето му принадлежеше на Нанси.
От Силви нямаше и следа.
– Не знам къде е – отговори равнодушно Бриджит на въпроса на Хю.
Госпожа Глоувър бе оставила доста постно задушено овнешко върху печката. Тя вече не живееше с тях във Фокс Корнър. Пренесла се бе под наем в малка къща в селото, за да може да се грижи за Джордж. Той почти не излизаше оттам. Бриджит го наричаше „горкия човечец“ и навярно бе права. Ако времето бе хубаво (а и да не беше чак толкова хубаво), той седеше на голям грозен стол до входната врата и гледаше как светът минава покрай него. Красивата му глава („А беше лъвска“, отбеляза тъжно Силви) сега висеше отпусната върху гърдите, а от устата му се процеждаше дълга лига. „Горкият – бе казал Хю. – По-добре да го бяха убили.“
Понякога отиваха със Силви – или нетолкова ентусиазираната Бриджит – да го посетят. Странно бе да ходят при него, докато майка му се намираше в техния дом, за да се грижи за тях. Силви оправяше одеялото върху краката му, носеше му чаша бира, после му бършеше устата както на Джими.