Хю повдигна вежда и преди Силви да успее да извика Бриджит, взе тавата и я занесе в кухнята. Малката им прислужница Марджъри, която вече не беше и толкова малка, неотдавна бе напуснала и сега Бриджит и госпожа Глоувър споделяха товара на грижите за тях. („В крайна сметка не сме чак толкова тежък товар – бе казала Силви, когато Бриджит спомена, че заплатата ѝ не се е променяла от края на войната. – Трябва да ни е благодарна.“)
* * *
Когато си легнаха вечерта – Урсула и Памела все още спяха заедно в тясната стая на тавана („като затворнички в килия“, както казваше Теди) – Памела попита:
– Защо не покани и мен или дори само мен?
Предвид че това бе Памела, въпросът бе искрен, а не злобен.
– Намира ме за интересна.
Памела се засмя.
– Тя и телешкото варено на госпожа Глоувър намира за интересно.
– Знам. Не се чувствам поласкана.
– Просто ти си хубава и умна, а аз съм само умна.
– Не е вярно – защити я разгорещено Урсула.
– Аз не се сърдя.
– Каза, че идната седмица ще пише за мен във вестника, но едва ли ще го направи.
* * *
В разказа си пред Памела за приключенията в Лондон Урсула бе пропуснала сцената, на която само тя бе станала свидетел, тъй като точно в този момент Изи бе съсредоточила цялото си внимание в сложното обръщане на колата пред „Коул Хоул“. Жена с палто от норки бе излязла от „Савой“, хванала елегантен мъж под ръка. Тя се смееше безгрижно на нещо, което той бе казал, но после го пусна и зарови в чантата си, за да пусне няколко монети в купата на седналия на тротоара ветеран от войната. Мъжът бе без крака и седеше на нещо като саморъчно скована количка. Урсула бе видяла и друг мъж без крака на подобна количка пред спирката на Мерилебън. Всъщност по лондонските улици беше пълно с хора с липсващи крайници.
Един портиер изскочи от „Савой“ и се приближи застрашително към мъжа без крака, който бързо се отдалечи, като се оттласкваше с ръце от тротоара. Жената, която му бе дала пари, заспори с портиера – Урсула виждаше ясно красивото ѝ, ядосано лице, – но в този момент елегантният мъж я хвана нежно за лакътя и я поведе нататък. Забележителното нещо в тази сцена бе не съдържанието, а участниците. Урсула никога не бе виждала елегантния мъж, но ядосаната жена беше – без никакво съмнение – Силви. Урсула не би могла да сбърка палтото от норки, което Хю бе подарил на съпругата си за десетгодишнината от сватбата. А „Савой“ беше доста далеч от Джерардс Крос.
– Е – каза Изи, когато колата най-сетне гледаше в правилната посока, – доста трудна маневра си беше!
* * *
Разбира се, следващата седмица Урсула не фигурираше в рубриката на Изи, дори и под формата на измислица. Вместо това Изи бе писала за свободата, която една „малка кола“ дава на неомъжената жена. „Далеч по-приятно е да шофираш, отколкото да пътуваш в претъпкан автобус или пък непознат да те следва по тъмна уличка. Зад волана на сънбийм на човек не му се налага непрекъснато да хвърля погледи през рамо“.
– Много зловещо – каза Памела. – Мислиш ли, че ѝ се е случвало? Да я следва непознат по улицата?
– Сигурно неведнъж.
Урсула не получи втора покана да бъде „специална приятелка“ на Изи, всъщност нямаше никакви вести от нея, докато тя не се появи на прага на Бъдни вечер (поканена, но не и очаквана) и не обяви, че е „забъркала една каша“, поради което веднага бе отведена в кабинета на Хю и излезе оттам час по-късно, мъчейки се да си придаде разкаян вид. Не носеше подаръци и на масата палеше цигара от цигара, като ровеше разсеяно в чинията си.
– Годишен доход двайсет фунта – каза Хю, когато Бриджит донесе сладкиша с бренди – и годишен разход от двайсет фунта и шест пенса, резултат – нещастие.30
– О, стига вече – извика Изи и скочи от масата, преди Теди да успее да запали сладкиша.
– Дикенс – каза на Урсула Силви.
– J’étais un peu derange – каза Изи виновно на другата сутрин вместо обяснение. – Доста глупаво от моя страна. Забърках една малка каша.
През новата година сънбиймът изчезна, а апартаментът на Базил Стрийт бе заменен с не толкова лъскав в Суис Котидж (още по-западнало endroit), но въпреки това Изи си остана същата Изи.
Декември 1923 година
Джими беше настинал и Пами каза, че ще остане у дома с него да правят украса от капачките на бутилките за мляко, докато Урсула и Теди търсят джел. В горичката имаше джел колкото си искаш, но тя бе далече, а времето беше толкова неприятно, че гледаха да не остават навън повече от необходимото. Госпожа Глоувър, Бриджит и Силви се бяха затворили в кухнята, увлечени във следобедния водовъртеж на коледното готвене.