Урсула все още имаше чувството, че част от бъдещето ѝ е зад нея, но се беше научила да не говори за това. Планирали бяха да отидат до Лондон за следобеден чай в „Бъркли“ (беше по време на ваканцията), но Памела си беше изкълчила глезена по време на хокеен мач, а Силви се възстановяваше от пристъп на плеврит, при който се бе наложило да прекара една нощ в селската клиника. („Явно съм взела дробовете на майка ми“, каза тя и Теди избухваше в смях всеки път, като се сетеше за думите ѝ.) Джими пък току-що се бе възстановил от поредната ангина.
– Падат като мухи – отбеляза госпожа Глоувър, докато разбиваше масло със захар за сладкиша. – Кой ли ще е следващият?
– Аз пък не мога да разбера за какво им е да ходят да пият чай в хотел – рече Бриджит. – Да не би нашият да е по-лош?
– По-добър е даже – отвърна госпожа Глоувър.
Разбира се, нито тя, нито Бриджит бяха поканени в „Бъркли“, а и в интерес на истината Бриджит не беше стъпвала в лондонски хотел, всъщност в какъвто и да е хотел, като се изключи „Шелбърн“, където бе влязла да се възхити на фоайето, преди да хване ферибота от Дун Лере за Англия „преди цяла вечност“. Госпожа Глоувър пък подчерта, че е „доста добре запозната“ с хотел „Мидланд“ в Манчестър, където един от племенниците ѝ (каквито изглежда имаше безброй) „неведнъж“ я бил водил на вечеря заедно със сестра ѝ.
По някаква случайност Морис се беше прибрал за почивните дни, макар че беше забравил („ако изобщо някога е знаел“, рече Памела), че днес е рожденият ден на Урсула. Караше последна година в Балиол, където учеше право, и беше станал „по-голям гадняр от всякога“ според Памела. Родителите му също не изглеждаха възхитени от него. Урсула бе чула как Хю пита Силви: „Мое дете е, нали? Не си се увлякла в Довил по онзи безумно отегчителен мъж от Халифакс, собственика на мелница?“. Силви се засмя: „Каква невероятна памет!“.
Памела бе намерила време да направи прекрасна картичка, декупаж от цветя, изрязани от списанията на Бриджит, и беше изпекла тава със своите прочути (поне във Фокс Корнър) бисквити. Иначе тя беше страшно заета, тъй като се готвеше за приемния изпит за „Гъртън“. „Възпитаничка на Гъртън – казваше тя с блеснал поглед, – представи си само!“ Памела възнамеряваше да напусне прогимназията, а Урсула тъкмо щеше да постъпи в нея. Класическите езици ѝ се удаваха. Силви твърдеше, че не вижда смисъл в латинския и гръцкия (никога не ги беше учила и явно усещаше липсата им). Урсула обаче обясняваше, че усеща необяснимо привличане към думите, нашепвани от некрополите на древните империи. („Ако искаш да кажеш „мъртви“, просто кажи „мъртви“, сряза я госпожа Глоувър.)
Мили Шоукрос също беше поканена на празненството и беше подранила, бодра както винаги. Подаръкът ѝ представляваше няколко прекрасни кадифени панделки за коса, купени от галантерията в града с личните ѝ спестявания. („Сега вече никога няма да можеш да си отрежеш косата“, каза Хю с известно задоволство.)
Морис беше довел двама приятели, Гилбърт и Хауърд, който беше американец („Наричайте ме Хауи, всички така ми викат“), на които щеше да се наложи да спят на едно легло в гостната и това доста притесняваше Силви.
– Можете да спите наопаки – предложи им с пресилена веселост тя. – Или единият може да спи при вагоните на „Грейт Уестърн Рейлуей“.
Така наричаха електрическото влакче от „Хорнби“ на Теди, което заемаше цялата някогашна стая на госпожа Глоувър на тавана. Сега Джими си играеше с него. „А, твоята гербова марка“, беше подхвърлил на Теди Хауи и посегна да разроши косата на вечно залепения за по-големия си брат Джими, който се дръпна рязко и падна на земята. Фактът, че беше американец, придаваше на Хауи някакъв особен блясък, макар че всъщност Гилбърт имаше вид на филмова звезда, тъй като винаги изглеждаше замислен и отнесен. Името му – Гилбърт Армстронг – и баща му, съдия от Върховния съд, както и образованието му (Стоу) говореха за английски произход, но майка му бе издънка на стар испански аристократичен род. („Цигани“, заключи госпожа Глоувър, което бе мнението ѝ, общо взето, за всички чужденци.)
– Олеле – прошепна Мили, като преплете длани пред гърдите си и ги раздвижи силно, за да покаже как е запърхало сърцето ѝ, – боговете са слезли сред смъртните.
– Морис едва ли е от боговете – отвърна Урсула. – Него щяха да го изритат от Олимп, за да не лази по нервите на всички.
– Самомнението на боговете – подхвърли Мили, – страхотно заглавие за роман, нали?
Тя искаше да стане писателка. Или художничка, певица, танцьорка или актриса. Каквото и да е, стига да е в центъра на вниманието.