– За какво си дърдорите, момиченца? – попита Морис. Той беше много чувствителен, някои биха казали дори твърде чувствителен към критиката.
– За теб – отвърна Урсула.
Момичетата всъщност харесваха Морис, факт, който не спираше да изумява жените в семейството му. Той имаше чуплива светла коса, сякаш накъдрена с маша, както и добре оформено тяло благодарение на гребането, но човек трудно можеше да пропусне липсата на каквото и да било обаяние. За сметка на това Гилбърт вече целуваше ръката на Силви. („Ох – въздъхна Мили, – просто е невероятно!“) Морис бе представил Силви като „старата ми майчица“, на което Гилбърт отговори: „Прекалено сте млада да бъдете майка“. Силви отвърна: „Знам“. („Голям мазник“, бе присъдата на Хю. „Лотарио!“, отсече пък госпожа Глоувър.)
Тримата младежи изпълниха Фокс Корнър и къщата сякаш изведнъж се смали. Ето защо и Хю, и Силви изпитаха облекчение, когато Морис предложи да излязат навън да „пообиколят“.
– Добра идея – каза Силви, – тъкмо ще изгорите малко излишна енергия.
Тримата изтичаха в градината в олимпийски стил (по-скоро в спортен, отколкото в божествен смисъл) и яростно заритаха намерената от Морис топка.
(„Всъщност е моя“, отбеляза Теди.)
– Ще съсипят тревата – каза Хю, докато ги гледаше как крещят като хулигани на футболен мач и тъпчат тревата с калните си дебели обувки.
– Оу! – възкликна току-що пристигналата Изи, загледана в атлетичното трио през прозореца. – Прекрасни са! Може ли един и за мен?
* * *
Изи беше облечена от главата до петите в лисичи кожи.
– Нося подаръци – обяви очевидното тя, тъй като бе натоварена с всевъзможни пакети, увити в скъпа хартия – за любимата си племенница!
Урсула погледна Памела и сви унило рамене. Памела поклати глава. Урсула не бе виждала Изи от месеци, последно при кратко отбиване в Суис Котидж с колата на Хю, за да ѝ оставят щайга зеленчуци от „изобилната реколта на късното лято“ в градината на Фокс Корнър. („Тиквичка? – извика Изи, преглеждайки съдържанието на щайгата. – Какво да я правя, за Бога?“)
Преди това ги бе посетила за няколко дни, като пренебрегна всички с изключение на Теди, когото водеше на дълги разходки и неспирно разпитваше.
– Мисля, че сега е решила него да отлъчи от стадото – сподели Урсула.
– За какво? – попита Памела. – За да го изяде ли?
Разпитан по-късно (подробно от Силви), Теди обясни, че няма никаква представа защо е станал обект на това специално внимание.
– Разпитваше ме какво правя, как е в училище, с какво обичам да се занимавам, какво обичам да ям. За приятелите ми. Такива работи.
– Може би иска да го осинови – каза Хю. – Или да го продаде. Сигурен съм, че за Теди ще вземе добра цена.
– Не говори така – изстреля бясно Силви, – дори и на шега!
Но пък Изи загърби Теди толкова бързо, колкото го бе и избрала, така че всички забравиха за случая.
* * *
Първият от подаръците на Урсула бе плоча на Беси Смит, която Изи веднага сложи на грамофона, обикновено обитаван от Елгар и любимата на Хю „Микадо“.
– „Сейнт Луис Блус“ – рече Изи. – Чуйте само корнета! Урсула обожава тази музика.
(„Така ли? – подхвърли Хю. – Нямах представа.“)
После бе извадено червено ръчно подвързано издание на Данте на английски. След него дойде ред на къса сатенена жилетка с дантели от „Либъртис“, „както знаеш, магазин, който майка ти безкрайно обича“. Жилетката бе обявена за „твърде неподходяща за възрастта ѝ“ от Силви, която натърти: „Урсула носи памук“. Парфюмът „Шалимар“ („съвсем нов, от „Герлен“, вълшебен“) получи същата присъда.
– И това от булката дете – каза Изи.
– Аз бях на осемнайсет, не на шестнайсет – процеди Силви. – Някой ден трябва да поговорим какви ги вършеше ти на шестнайсет...
– Какви? – попита заинтригувано Памела.
– Не е важно – махна с ръка Изи.
Накрая от този рог на изобилието се появи бутилка шампанско. („Това пък е абсолютно неподходящо!“) Изи я подаде на Бриджит с думите:
– Най-добре я сложи в лед.
– Да не си откраднала всичко това? – попита ядосано и неразбиращо Хю.
* * *
– Ха, негърска музика – извика Хауи, когато тримата младежи се натъпкаха в салона, като внесоха със себе си миризма, която напомняше на дим и нещо друго („Аромат на жребци“, измърмори Изи, душейки.). Беси Смит се въртеше вече за трети път.
– След известно време човек започва да я харесва – отбеляза Хю.
Хауи започна да се кълчи в някакъв странен, дивашки танц и прошепна нещо в ухото на Гилбърт. Той се засмя, доста грубовато за човек със синя кръв, пък била тя и чуждоземска.