– Намери ли я? Топката?
Гласът ѝ прозвуча пискливо. Гилбърт ѝ се струваше по-красив, но изправена пред първичната сила и мощните, като на голямо животно, крайници на Хауи тя се почувства глупаво.
– На колко години си?
– Шестнайсет. Днес е рожденият ми ден. Нали яде торта.
Очевидно не само тя беше оглупяла.
– Хо-хей! – възкликна той, неясното му възклицание (звучащо като името му, забеляза тя) явно целеше да изрази изумление, сякаш да станеш на шестнайсет беше някакъв подвиг. – Трепериш.
– Студено е.
– Мога да те стопля – отвърна той.
И ето тогава дойде невероятната изненада. Хауи я хвана за раменете, придърпа я към себе си, приведе се и притисна устните си към нейните. „Целувка“ бе прекалено изискана дума за това, което последва. Огромният му волски език се притискаше в решетката на зъбите ѝ и Урсула с изумление осъзна, че Хауи очаква тя да отвори уста и да го пусне. Със сигурност щеше да се задави. В главата ѝ изплува натрапчивият образ на пресата за език на госпожа Глоувър в кухнята.
Урсула се чудеше какво да прави, от одеколона и липсата на кислород ѝ се зави свят, но в този момент Морис извика отнякъде:
– Хауи! Тръгваме без теб, човече!
Той освободи устата и извика: „Идвам!“ с такава сила, че ушите я заболяха. После я пусна и хукна направо през храстите, а тя остана намясто задъхана.
Прибра се замаяна. Всички бяха още на алеята, имаше чувството, че са минали часове, но предполагаше, че всъщност са били само няколко минути, като в най-хубавите приказки. В трапезарията Хети облизваше внимателно остатъците от тортата. „Приключенията на Огъстъс“ лежеше на масата, нацапана с малко бял крем. Сърцето на Урсула все още туптеше учестено от несръчното „ухажване“ на Хауи. Да бъдеш целуната на шестнайсетия си рожден ден, и то тъй неочаквано, ѝ се струваше огромно постижение. Без съмнение минаваше под триумфалната арка, водеща към женствеността. Само да беше Бенджамин Коул, тогава всичко щеше да е идеално!
Отнякъде се появи „малкият“ Теди, много отегчен.
– Загубиха ми топката.
– Знам.
Той отвори книгата на заглавната страница, където Изи със замах бе написала: „На моя племенник Теди. Моя скъп Огъстъс“.
– Гадост – каза намръщено той.
Урсула взе една недопита чаша шампанско с червено червило по ръба, сипа половината в чашка от крем и я подаде на Теди.
– Наздраве!
Чукнаха се и пиха на екс.
– Честит рожден ден – каза Теди.
Май 1926 година
В началото на месеца Памела, която вече ходеше без патерици и отново играеше тенис, разбра, че не е издържала изпита за Кеймбридж.
– Паникьосах се – обясни тя. – Видях въпроси, които не знаех, изплаших се и всичко провалих. Трябваше повече да зубря. Поне да бях запазила самообладание и да бях помислила спокойно, сигурно щях да изкарам добра оценка.
– Има и други университети, щом държиш да учиш – отвърна Силви. Самата тя, макар да не го бе казвала на глас, смяташе, че висшето образование е безсмислено за момичетата. – В крайна сметка най-висшето призвание на една жена е да бъде майка и съпруга.
– Значи предпочиташ да се гърбя над печката вместо над бунзенова горелка?
– Какво добро е донесла науката, освен повече начини за избиване на хора?
– Е, наистина много жалко за Кеймбридж – каза Хю. – Морис изглежда ще завърши с отличие, а е пълен дръвник.
За да я разведри, той ѝ купи велосипед „Ралей“ и Теди попита той какво ще получи, ако се провали на някой изпит.
– Внимавай, говориш като Огъстъс – засмя се Хю.
– Моля те, недей – отвърна засрамено Теди.
За всеобщо разочарование, и най-вече на Теди, „Приключенията на Огъстъс“ бе пожънала невероятен успех, „разграбваше се от рафтовете“ и имаше вече три допечатки, по думите на Изи, която бе получила „тлъст чек“ от издателя и се беше преместила в апартамент на Овингтън Стрийт. Освен това беше дала интервю за един вестник, в което споменаваше „прототипа“, „очарователния си племенник, голям лудетина“.
– Поне не ми е казала името – каза с надежда Теди.
За извинение той получи от Изи подарък – ново куче. Трикси бе починала преди няколко седмици и Теди бе в траур. Новото куче беше уести като кучето на Огъстъс. Никой във Фокс Корнър не би се спрял на тази порода. Вече беше кръстен от Изи, името му – Джок, разбира се, – беше гравирано върху плочката на скъпия му нашийник.